Сицилиански войни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ca:Guerra de Sicília (600 aC-265 aC)
Ред 22:
 
== Предистория и причини ==
Гръко-пуническия конфликт е първият сериозен [[външна политика|външнополитически]] в [[история на Картаген|историята на Картаген]]. В епохата на класическата [[древност]], Картаген постепенно се утвърждава като център на [[финикийска цивилизация|финикийската цивилизация]] в Западното Средиземноморие. От средата на [[7 век пр.н.е.]] започва нов период в историята на града, продължил около две столетия. Този период на възход и самостоятелност в изграждането на собствена [[пуническа цивилизация]] е обусловен от два фактора - попадането на [[метрополия]]та последователно под властта на [[Асирия]] и [[Ахемениди]]те, и наложилото се вследствие от това пуническо влияние над финикийските колонии в Западното Средиземноморие. Еманципиран, Картаген започва своя колонизация на [[Южна Италия]], [[Сицилия]] и Западното Средиземноморие, сблъсквайки интересите си с [[елини]]те. В средата на 7 век пр.н.е. е построена първата картагенска колония - [[Ебес]] на [[Балеарски острови|Балеарските острови]]. Използвайки тази си военна колония за своя база, пуните разгромяват основния си финикийски съперник на запад - [[Хадес]], утвърждавайки първенството си над останалите финикийски колонии и започвайки експанзия в Испания (виж и [[картагенски владения в Испания]]).
 
Продължилата експанзия на пуните в Западното Средиземноморие ги среща със съпротивата на голямата гръцка колония на запад - [[Масалия]] (дн. [[Марсилия]]), подкрепена и от други колонии - [[Майнака]], [[Алоис]] и т.н. В средата на [[6 век пр.н.е.]] центъра на конфликта се пренася в Сицилия, където картагенският пълководец [[Малх]] предприема голям военен поход, с който успява да подчини всички финикийски градове в западната част на острова. По това време пуните установяват дипломатически отношения с Ахеменидите, с цел да ги употребят срещу противника си (виж и [[гръко-персийски войни]]). Картаген влиза в съюз и с етруските с цел да овладее [[Сардиния]] и [[Корсика]]. По този начин през [[535 г. пр.н.е.]] Картаген бележи първия си сериозен външнополитически успех - обединения с етруския [[картагенски флот]] разбива [[древногръцки флот|древногръцкия флот]] в [[битка при Алалия|битката при Алалия]] край остров Корсика. По този начин етруските превземат острова, а пуните заемат южната част на Сардиния, където основават своя колония - [[Нора]]. Този първи сериозен успех е последван от загуба в Испания, където след успеха над [[Тартес]], картагенската армия е разгромена на свой ред от жителите на Масалия, чийто флот разбива картагенския в [[битка при Артемизия]].
 
Гръко-персийските войни (500 - 449 г. пр.н.е.) благоприятстват Картаген, който предприема широкомащабно настъпление по овладяването на цяла Сицилия, но [[битка при Химера|битката при Химера]] през [[480 г. пр.н.е.]], предоставя добра възможност на пуните да осъзнаят, че това е по-скоро блян. През [[474 г. пр.н.е.]] етруско-картагенският флот е разбит от гръцкия в [[битка при Куме]], с която загуба пуните окончателно разбират, че завладяването на цяла Сицилия за тях е невъзможно. Загубата на персите в гръко-персийските войни изоставя на произвола на съдбата техния по-малък съюзник в Западното Средиземноморие, изправяйки Картаген сам срещу [[Древна Гърция]]. Независимо от това, Картаген продължава да разцъфтява насочвайки експанзията си в [[Северна Африка]].
 
== Решаващият сблъсък ==