Заграде: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: есирлък
Ред 15:
До 1934 името на селото е '''Хисарлъка'''. От документ от 1854 година е видно, че много от жителите на Заграде са мобилизирани по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 - 1856). В 1864 година в селото е построена църквата [[Свети Георги (Заграде)|„Свети Георги“]], а в 1872 година е открито българско училище.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Есирлик'' (Assirlik) е посочено като село с 84 домакинства и 290 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Гисирлик (Исирлик)'' като село с 84 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише заспоменава селото два пъти:
 
{{цитат|Исарлък, село на С. на север от [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] 1 1/2 ч. Сградено е на каменисто и стръмно място в подножията на Пирин; къщята изглеждат натрупани една въз друга. Наоколо пространни ливади; поминуват си с продавание сено; има и рибари. Църква и училище български; 22 ученика, 90 къщи българе.<ref>[http://macedonia-historywww.blogspotrodopskistarini.com/20102012/0102/dva-sandzaka-ot-istochna-makedonija1889.html Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.]</ref>}}
 
{{цитат|Есирлък, отвъд [[Канина (река)|Канина]], 1/4 ч. от [[Огняново (Област Благоевград)|Фотовища]] на И. Равно поле, сгодно за земледелие. Излизат всичките житни произведения. 35 къщи българе. Местно едно предание разазва, че тук бил някога старият град Неврокоп. Развалини от стена и сега се забелязват на И. от селото.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2012/02/1889.html Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 10.]</ref>}}
 
Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Хисарлъкъ (Сисрликъ, Градище)'' живеят 420 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.]</ref>