|
==Определение==
Учението казва, че Буда има ''три кая'' или ''тела'':
# [[Дхармакая|Дармакая]] или ''тялототяло истинана истината'', което олицетворява самия принцип на просветлението и не познава ограничения и граници;
# [[Самбхогакая|Самбогакая]] илие тялото''тяло на ''взаимната радост'', което е тяло на блаженството и проявление на чистата светлина;
# [[Нирманакя]] е ''тяло на създаването'', което се прояваявапроявява във времето и пространството. <ref> Welwood, John (2000). [http://www.purifymind.com/PlayMind.htm The Play of the Mind: Form, Emptiness, and Beyond], accessed January 13, 2007</ref>
В тези поучения се обяснява присъщата на всички чувстващи същества '''Буда Природата''', чиито съвършени качества се изразяват като Трите Тела на Буда:
*'''[[Дхармакая]]''' (тибетски Чьоку) – тяло на истината или още тяло на явленията и отговаря на абсолютната всепроникваща истина, която е винаги и навсякъде.
*'''[[Самбхогакая]]''' (тибетски Лонгку) – тяло на радостта или тяло на ползата, което се проявява като Буда форми каквито са [[Идам]]ите, които дават на ума на практикуващия обратна връзка с неговите собствени просветлени качества.
*'''[[Нирманакая]]''' (тибетски Тулку) - тяло на съчувственото проявление или тяло на излъчването, което реализираните същества приемат, за да бъдат от полза за всички, които имат добрата възможност да ги срещнат, например историческия Буда Шакямуни.
Във Ваджраяна традициите се използва понятието
*'''Свабавикакая''' (тибетски Нгоуоникику) или Същностното Тяло на Буда, което най- често се определя като неделимостта на трите. Също така се говори Дхармакая като носеща два вида мъдрост: относно това какви са нещата в същността си и относно това как те се проявяват, докато Свабавикакая е носител на два вида чистота: чиста по природата си и чиста откъм недостатъци.
| 