Търпо Поповски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
за сега без това
м виж беседата
Ред 27:
=== Просветна дейност ===
[[Файл:Trpo Popovski with his family 1923.jpg|ляво|мини|250п|Търпо Поповски със семейството си, 1923 година.]]
По пътя си за Косинец във [[Воден]] [[Георги Гогов]], [[Христо Занешев (общественик)|Ичко Занешев]] и други български първенци го уговарят да отвори българско училище в града. Поповски се съгласява, като все пак изпълва целта си и през лятото на 1869 година, за няколко месеца, отваря българско училище в Косинец, в собствената си къща, което заедно с училището на [[Георги Динков]] в [[Загоричани]] и на [[Герасим Калугера]] в [[Търсе]] е едно от първите три български училища в Костурско. През есента на 1869 година се връща във Воден и отваря училище, което се помещава първо в частни къщи, а по-късно в голямата фабрика на Георги Гогов. Поповски учителства във Воден две години без заплащане и въпреки съпротивата на гръцкия владика [[Калиник Воденски|Калиник]], който чрез интриги пред властите успява да издейства затварянето на някои български първенци в Солун.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 21.</ref>
 
В 1871 - 1872 година Поповски отново отваря училище в родното си село Косинец. След интриги на костурския владика [[Никифорос I Костурски|Никифорос]] и секретаря му Яник Граматик, училището е закрито и Поповски е затворен от властите за три месеца в Корчанския затвор, но след намеса на битолските български първенци [[Димитър Робев]], [[Константин Мишайков]] и други е освободен и продължава да преподава в Косинец, въпреки опитите на Никифор Костурски да го спре чрез интриги и подкупи. Поповски поддържа постоянна връзка с Георги Динков и отец Герасим.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 22.</ref>