Английска революция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
преработка на увода
Ред 1:
[[File:Burton, William Shakespeare- The Wounded Cavalier.jpg|дясно|240px|thumb|Алегория на Английската гражданска война от Уилям Шекспир Бъртън. Изобразява кавалер лежащ на земята, докато пуритан в черно стои на заден план.]]
 
'''Английската революция''' (наричана в англоезичната литература '''Английска гражданска война''' ({{lang-en|English Civil War}})<ref>[http://boar.org.uk/oriwxs5CivilWarLincs(chron.htm Civil War chronology for Lincolnshire and its environs ]</ref>)<ref>В съветската историография се среща '''Английска [[буржоазия|буржоазна]] революция''')</ref> е процесътпоредица наот политически конфликти и въоръжени преходсблъсъци в [[Англия]] отмежду привържениците на [[абсолютнакрал монархияна Англия|краля]] към(тогава [[конституционнаЧарлз монархияI]]) и [[Парламент]]а, приподкрепен коятоот властановосъздадена наармия, придружени с религиозна война, които продължават от [[крал1642]]я едо ограничена[[1651]] отг. власттаРеволюцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал [[парламентЧарлз I]]а е екзекутиран, а освенсинът товаму са[[Чарлз гарантираниII]] гражданскитее свободиизпратен в изгнание. РеволюциятаУстановява откривасе пътя''Английската къмобщност'' (Commonwealth of England) ([[Индустриална1649]]-[[1653]]), революция|индустриалнатаа революцияслед това [[Протекторат (Англия)|Протекторатът]] в(1653-1659) Англия- идиктатура къмна [[капитализъм|капиталистическотоОливър Кромуел]] развитие.
 
Някои историци разграничават три периода на гражданската война: първата гражданска война (1642–46) и втората гражданска война (1648–49) противопоставят роялистите на привържениците на Дългия парламент, докато в третата гражданска война (1649–51) тези, които искат да възстановят монархията като върнат [[Чарлз II]], се сражават с подкрепящите парламента, останал само с част от депутатите (Rump Parliament). Гражданската война приключва с победа на парламентаристите в битката при Устър (Battle of Worcester) на 3 септември 1651.
Революцията приема формата на поредица от политически и военни конфликти между привърженици на [[Парламент]]а и [[крал на Англия|краля]], както и на религиозна война между [[Англиканска църква|англикани]] и [[пуритани]], които продължават от [[1642]] до [[1651]] г. Сблъсъците завършват с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал [[Чарлз I]] е екзекутиран, а синът му [[Чарлз II]] е изпратен в изгнание. След нея се установява [[Английска общност|Английската общност]] ([[1649]]-[[1653]]), а след това [[Протекторат]]ът (1653-[[1659]]) - диктатура на [[Оливър Кромуел]]. Монополът на англиканите е премахнат и се установява принципът, затвърден след това през [[Славна революция|Славната революция]], че монархът не може да управлява без съгласието на Парламента.
 
Макар че се нарича „Английска“, в гражданската война присъства и елемент на национална борба поради военните действия между [[англичани]], [[шотландци]] и [[ирландци]]), макар и той да играе второстепенна роля.
 
В резултат на войната се установява конституционният принцип, че монархът не може да управлява без съгласието на Парламента, който е затвърден след това през [[Славна революция|Славната революция]]. Така се извършва преход от [[абсолютна монархия]] към [[конституционна монархия]], при която властта на [[крал]]я е ограничена от властта на [[парламент]]а, а гражданските свободи са гарантирани. Революцията открива пътя към [[Индустриална революция|индустриалната революция]] в Англия и към нейното [[капитализъм|капиталистическо]] развитие. Епископатът в [[Църква на Англия|държавната църква]] е премахнат и в нея надделяват презвитерианите.
 
== Предистория ==
Line 16 ⟶ 18:
Конфликтът между крал и парламент се разгаря с нова сила при възкачването на Чарлз I на престола. През първите пет години от управлението си кралят свиква и разпуска парламента три пъти. След това се опитва да управлява без него и успява да го прави в продължение на 11 години. В желанието си да подобри икономическото положение и преди всичко да напълни хазната кралят възражда няколко стари [[феодализъм|феодални]] закона. Той финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и възстановява и старото облагане с такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища — т.нар. „корабни пари“ ({{lang-en|Ship-Money}}), което предизвиква силно негодувание. С женитбата си за сестрата на [[Луи XIII]] — [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]], която е [[католицизъм|католичка]], кралят още повече се конфронтира с парламента.
 
=== УилямРелигиозен Лодразкол ===
[[Файл:William Laud.jpg|thumb|200px|left|Уилям Лод]]
 
След убийството на [[Джордж Вилиърс|Бъкингамския херцог]], главен кралски съветник става Уилям Лод ({{lang-en|William Laud}}), [[архиепископ на Кентърбъри]]. Лод счита, че кралят управлява „по божия милост“, а тези, които не вярват в божественността на краля, Лод нарича лоши кристиянихристияни. Той агресивно атакува презвитерианите и иска да наложи навсякъде англиканството. [[Църква на Англия|Църквата]] поддържа архиепископа, за разлика от [[пуритани]]те, които не са съгласни с политиката на Уилям Лод. Ожесточените църковни борби водят до свалянето на Лод от поста, обвинение в предателство през 1645 и екзекуцията му.
 
==== Пуритани ====
В годините на управление на [[Мария I Тюдор|Мария I Тюдор]] (1553—1558) много [[протестанти]] заминават в изгнание поради гоненията срещу тях. Когато на престола се качва Елизабет I, те се завръщат в Англия след като са се запознали с идеите на [[калвинизъм|калвинизма]] и [[Реформация]]та. Те са огорчени от положението в страната и от това, че [[Църква на Англия|Църквата]] запазва твърде много от [[католицизъм|католицизма]]. [[Пуритани]]те са течение на [[протестантство]]то, което желае да изчисти изцяло английската църква от католическите традиции.
В парламента пуританите се разделят на две: [[презвитерианство|презвитериани]] и конгрегационалисти ([[индепенденти]] {{lang-en|independents}}). Презвитерианите са умерена партия, те искат премахване на [[свещеник|свещениците]], а начело на общините да се поставят избираеми [[презвитер]]и, които да се отчитат на общото събрание. Индепендентите, за разлика от презвитерианите, са против всяка църковна йерархии. Те сформират революционна партия и се борят за ограничаване на властта на монарха. Лидер на Индепендентите става [[Оливър Кромуел]].
 
==== Шотландско въстание ====
Лауд разочарова и презвитерианите в Шотландия сС настояването си даза ползватползване единствено на английския ''Общ молитвеник'' Лод настройва срещу Англия и презвитерианите в Шотландия. Разгневените шотландски презвитериани се вдигат в защита на своята религия и са подкрепени от шотландския парламент. През [[1639]] г. шотландската армия тръгва към [[Лондон]] в т.нар. ''Епископска война'' ({{lang-en|Bishop's Wars}}). По това време Чарлз не може да събере силна армия, за да даде отпор на шотландците. Той е принуден да се съгласи да не се намесва в религиозните дела на Шотландия, а също и да заплати военните разходи.
 
=== Дългият парламент ===