Английска революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
преработка на увода |
||
Ред 1:
[[File:Burton, William Shakespeare- The Wounded Cavalier.jpg|дясно|240px|thumb|Алегория на Английската гражданска война от Уилям Шекспир Бъртън. Изобразява кавалер лежащ на земята, докато пуритан в черно стои на заден план.]]
'''Английската революция''' (наричана в англоезичната литература '''Английска гражданска война''' ({{lang-en|English Civil War}})<ref>[http://boar.org.uk/oriwxs5CivilWarLincs(chron.htm Civil War chronology for Lincolnshire and its environs ]</ref>)<ref>В съветската историография се среща '''Английска
Някои историци разграничават три периода на гражданската война: първата гражданска война (1642–46) и втората гражданска война (1648–49) противопоставят роялистите на привържениците на Дългия парламент, докато в третата гражданска война (1649–51) тези, които искат да възстановят монархията като върнат [[Чарлз II]], се сражават с подкрепящите парламента, останал само с част от депутатите (Rump Parliament). Гражданската война приключва с победа на парламентаристите в битката при Устър (Battle of Worcester) на 3 септември 1651.
Макар че се нарича „Английска“, в гражданската война присъства и елемент на национална борба поради военните действия между [[англичани]], [[шотландци]] и [[ирландци]]), макар и той да играе второстепенна роля.
В резултат на войната се установява конституционният принцип, че монархът не може да управлява без съгласието на Парламента, който е затвърден след това през [[Славна революция|Славната революция]]. Така се извършва преход от [[абсолютна монархия]] към [[конституционна монархия]], при която властта на [[крал]]я е ограничена от властта на [[парламент]]а, а гражданските свободи са гарантирани. Революцията открива пътя към [[Индустриална революция|индустриалната революция]] в Англия и към нейното [[капитализъм|капиталистическо]] развитие. Епископатът в [[Църква на Англия|държавната църква]] е премахнат и в нея надделяват презвитерианите.
== Предистория ==
Line 16 ⟶ 18:
Конфликтът между крал и парламент се разгаря с нова сила при възкачването на Чарлз I на престола. През първите пет години от управлението си кралят свиква и разпуска парламента три пъти. След това се опитва да управлява без него и успява да го прави в продължение на 11 години. В желанието си да подобри икономическото положение и преди всичко да напълни хазната кралят възражда няколко стари [[феодализъм|феодални]] закона. Той финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и възстановява и старото облагане с такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища — т.нар. „корабни пари“ ({{lang-en|Ship-Money}}), което предизвиква силно негодувание. С женитбата си за сестрата на [[Луи XIII]] — [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]], която е [[католицизъм|католичка]], кралят още повече се конфронтира с парламента.
===
[[Файл:William Laud.jpg|thumb|200px|left|Уилям Лод]]
След убийството на [[Джордж Вилиърс|Бъкингамския херцог]], главен кралски съветник става Уилям Лод ({{lang-en|William Laud}}), [[архиепископ на Кентърбъри]]. Лод счита, че кралят управлява „по божия милост“, а тези, които не вярват в божественността на краля, Лод нарича лоши
==== Пуритани ====
В годините на управление на [[Мария I Тюдор|Мария I Тюдор]] (1553—1558) много [[протестанти]] заминават в изгнание поради гоненията срещу тях. Когато на престола се качва Елизабет I, те се завръщат в Англия след като са се запознали с идеите на [[калвинизъм|калвинизма]] и [[Реформация]]та. Те са огорчени от положението в страната и от това, че [[Църква на Англия|Църквата]] запазва твърде много от [[католицизъм|католицизма]]. [[Пуритани]]те са течение на [[протестантство]]то, което желае да изчисти изцяло английската църква от католическите традиции.
В парламента пуританите се разделят на две: [[презвитерианство|презвитериани]] и конгрегационалисти ([[индепенденти]] {{lang-en|independents}}). Презвитерианите са умерена партия, те искат премахване на [[свещеник|свещениците]], а начело на общините да се поставят избираеми [[презвитер]]и, които да се отчитат на общото събрание. Индепендентите, за разлика от презвитерианите, са против всяка църковна йерархии. Те сформират революционна партия и се борят за ограничаване на властта на монарха. Лидер на Индепендентите става [[Оливър Кромуел]].
==== Шотландско въстание ====
=== Дългият парламент ===
|