Продромос Скотидас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
така? |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
Скотидас е роден в [[бер]]ското [[Власи|влашко]] село [[Ксироливадо]], тогава в Османската империя. Негов полубрат е [[Димитриос Кацамбас]], майка им Кирана е от [[Кефалохори (дем Александрия)|Позаритес]] от рода на Полизогопулос, участник в [[Гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]]. Скотидас през 1887 година забягва в планината като клефт (хайдутин), а след това се включва в гръцката пропаганда в Македония, като подпомага андартските капитани [[Василиос Ставропулос]], [[Михаил Анагностакос]], [[Телос Агапинос]], [[Гоно Йотов]] и [[Йоанис Симаникас]] край [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]]. Квалифициран е като агент от трети ред<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 39, 133.]</ref> Той създава втората гръцка база в езерото, а според описанието на Василиос Ставропулос той е:
{{Цитат|Скотидас беше страшен човек, до момента, в който влезе в четата ми, беше крадец и заедно с двама-трима други обикаляха и убиваха турци и грабеха. Беше много добър стрелец и имаше голяма сила на духа. Можеше да иззачака и 2 и 3 дни на едно място жертвите си, за да преминат и да ги убие. 18 години крадец имаше брада до коляното, никога не си свали черната риза, нито си обръсна брадата, понеже показваше мъжеството му, но помагаше много и се бореше като лъв.}}
Въпреки обявяването на [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година Продромос Скотидас не се доверява на младотурците и стои настрана. През 1912 година участва в Балканската война, а през Междусъюзническата война се бие на страната на Гърция в [[Битка при Лахна|битката при Лахна]]<ref>Κωνσταντίνος Δούφλιας, Μακεδονία – Μακεδονικός Αγώνας, Εκδόσεις: Αιγαίο – Σ. Βάρφης και Σία Ο.Ε, Θεσσαλονίκη, 1992, σσ. 299, 300, 301, 302</ref>.
| |||