Никола Георгиев е роден на [[24 ноември]] [[1937]] г. в [[Казанлък]]. Завършва гимназия в София (1956) и [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийски университет "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“]] (1961). През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката„Лириката. Развой на понятието. Същност"Същност“. Той е доктор на филологическите науки, професор по [[теория на литературата]] в Софийски университет. Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991-1995). Лектор по български език и литература в университетите в [[Прага]], [[Санкт Петербург]], [[Залцбург]], [[Кардиф]], [[Лондон]], [[Киев]], [[Пенсилвания]]. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, [[поетика]], [[реторика]], анализ на литературното произведение, [[стихознание]], [[фолклор]], руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Н. Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания - на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.
Доктор хонорис кауза на ПУ[[Пловдивски "Паисийуниверситет|Пловдивския Хилендарски"университет „Паисий Хилендарски“]], носител на [[Хердерова награда]] за литература (2000).
