|
Image:Gentlemen Prefer Blondes Movie Trailer Screenshot (34).jpg|''Мъжете предпочитат блондинките'' ([[1953]] г.), с ''Technicolor''
</gallery></center>
Появяването на цветове в киното има различен ефект от появяването на звука.<ref name="couleur ciné">{{fr}} Jean Michel Bertrand, « [http://www.ensad.fr/journal/avr96/couleur/propos.html Avant propos sur la couleur] », consulté le 24 avril 2008.</ref>
Появата на звука практически унищожава нямото кино, докато цветът има ограничено влияние: черно-белите филми продължават да съществуват, поне за определен период от време заедно с цветните. Първият игрален филм, заснет в цвят в киното е от 1935 година<ref>{{fr}} Bibliothèque du film, « [http://cinema.encyclopedie.personnalites.bifi.fr/index.php?pk=9591 Rouben Mamoulian] », consulté le 24 avril 2008</ref>:''„Беки Шарп“'' от [[Рубен Мамулян]]. Едва към края на [[1960-те]] цветните филми се налагат окончателно<ref>''L’Homme qui tua Liberty Valance'', John Ford. Voir aussi [http://www.ensad.fr/journal/avr96/couleur/propos.html] и [http://www.horschamp.qc.ca/article.php3?id_article=183]</ref> въпреки че някои филми все още се заснемат в черно и бяло от естетически и художествени съображения, като „[[Ръсти Джеймс]]“ на [[Франсис Форд Копола]] или „[[Разяреният бик]]“ от [[Мартин Скорсезе]]<ref>{{fr}} Nicolas Renaud, « [http://www.horschamp.qc.ca/article.php3?id_article=183 Histoire de la couleur et du cinéma amateur] », Hors Champ, consulté le 24 avril 2008.</ref>.
Подобно на звука, различни решения са предложени за преодоляване на липсата на цветове, дори преди [[1900]] г. В началото на киното може да се спомене [[Емил Рейно]], който благодарение на своя [[оптичен театър]], предлага на обществеността анимационни герои още през [[1892]] година.<ref>{{fr}} Pierre Lambert, « [http://www.mediatheque-rueilmalmaison.fr/archives_mensuelles/un_siecle_de_cinema_d_animation_article1349.html Un siècle de cinéma d’animation] », consulté le 26 avril 2008.</ref>. През 1897 година Жорж Мелиес оцветява ръчно покадрово филмите си. През 1906 г. Pathé създава фабрика за оцветяване за филмите си<ref name="hist col">{{fr}} Ciné-club de Caen, « [http://www.cineclubdecaen.com/analyse/technique/couleurhistoire.htm Histoire de la couleur au cinéma] », consulté le 6 avril 2008.</ref>.
Анри Фурел, който е отговорен за оцветяване на филмите в Pathé решава да механизира процеса и прави заявка за патент на 22 октомври 1906 година: със система от камери, машината възпроизвежда жестовете на оцветителите. Системата по-късно е подобрена, и окончателният патент е подаден на 19 август 1908 г.
|
