Горчица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Защитена „Горчица“: Чест обект на вандализъм (‎[edit=autoconfirmed] (изтича на 20:37, 6 септември 2012 (UTC)) ‎[move=autoconfirmed] (изтича на 20:37, 6 септември 2012 (UTC))
Премахната редакция 5037903 на Maper (б.) - с дефиниция
Ред 1:
[[Картинка:Bread with mustard.JPG|дясно|мини|300px|Горчица на хляб]]
'''Горчица''' е вид [[подправка]] към ядене, която се слага предимно на [[сандвич]]и и [[салата|салати]]. Основните съставки в нея са [[семе]]ната на растението [[синап]]. При направата семената се стриват на прах и се добавят [[оцет]], [[сол]], [[вода]] и [[олио]]. Цветът на горчицата е от жълт до кафяв. Горчицата по принцип е лютива и може да предизвика алергична реакция.
'''Горчицата''' се употребява като пикантна [[подправка]]. Произвежда се от семената на някои видове [[синап]] - черен, сарептски и бял. Най-ароматична е горчицата, получена от черния синап.
На пазара се предлагат два вида горчица: на прах и готварска. Горчицата на прах се получава чрез смилане на синапено кюспе. Готварската горчица се приготвя от горчица на прах, която се попарва с топла [[вода]], оставя се да зрее и след това се смесва със [[захар]], [[сол]], [[оцет]], [[растително масло]] и подправки ([[канела]], черен пипер, карамфил). Тя трябва да има еднородна мажеща се консистенция, жълт цвят, приятен остро парлив вкус и специфичен аромат. Горчицата се употребява като [[подправка]] при консумация на [[шунка]], [[кренвирши]], фрикадели, салати, сосове, майонези, пастети и др.
 
Производството на горчица е известно от дълбока древност, 3 000 години пр. н. е. е използвана в индийската кухня, но не е много популярна по времето на древен Рим и древна Гърция. Първата рецепта датира от 42-ра година пр. н. е. През IX век производството на горчица се превръща в един от основните доходи на френските [[манастир]]и.