Български църковни общини в Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + препратка
картинка
Ред 1:
[[Картинка:Mehomia-Ustav.jpg|мини|дясно||250п|Устав на [[Мехомийска българска община|Мехомийската българска община]]]]
'''Българските църковни общини в Македония''' са гражданско-църковно сдружения на [[Българска екзархия|българите екзархисти]] в областта. Повечето такива общини са създадени в средата на 19 век по време на [[Борба за българска църковна независимост|борбата за българска църковна независимост]] и постепенно се отделят от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], за да преминат в лоното на [[Българската екзархия]], създадена през 1870 година. За времето на съществуването си църковните общини се явяват единствен двигател за развитието на културата и просветата на македонските българи и за дълго време са единствените институции, чрез които се съхранява [[българщина]]та. След [[Балкански войни|Балканските войни]] общините, останали на територията на [[Сърбия]] и [[Гърция]], са затворени, а тези в България са преобразовани според възпитателно-образователна система.
 
==Поява и развитие==
[[Файл:Seals Voden.jpg|дясно|мини|250п|Печати на [[Воденска българска община|Българската църковна и гражданска община]] и на Българското читалище във Воден (1870).]]
По време на [[Танзимат]]а при управлението на султан [[Махмуд II]] започват да се създават условия за развитието на църковното и учебното дело. Въз основа на издаването на [[Хатихумаюн]]а през 1856 година е въведен закон за поданничеството и народното образование през 1869 година. На базата на този закон започват да се създават църковни общини, които да изграждат църкви и училища, да развиват църковно-училищния живот, както и да намират и издържат учители. В църковните общини участват хора от еснафското и търговското съсловие, които постепенно изтласкват чорбаджийското съсловие, защитаващо най-често пропатриаршистки позиции.
 
Първите български църковни общини са [[Велешка българска община|Велешката]], [[Прилепска българска община|Прилепската]] от 1838 година и [[Горноджумайска българска община|Горноджумайската]]. Постепенно такива общини са създадени във всички македонски градове и в по-будните села. До създаването на Българската екзархия църковните общини нямат връзка помежду си. С развитието на борбата за църковна независимост монасите от [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Атон]] започват да подпомагат и постепенно да обединяват църковните общини. Според султанския ферман за основаването на Българската екзархия с гласовете на 2/3 от църковните общини става възможно присъединяването им към Българската екзархия. По този начин през 1874 година към първата екзархийска българска [[Велешка епархия]] се присъединяват [[Скопска епархия|Скопска]] и [[Преспанско-пелагонийска епархия|Охридска]] епархия. През 1878 година на Великите сили е изпратен [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония]], с искане за прилагане на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския договор]].
[[Файл:Bulgarian Seals of Solun.jpg|дясно|мини|350п250п|Печати на Българското църковно настоятелство „Св. Кирил и Методий“ - Солун и [[Солунска българска община|Българската църковна община]] в Солун.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/kakpisheha.html Михайлов, Иван. Как пишеха нашите народни будители и герои]</ref>]]
В 1883/1884 година към Екзархията е формиран училищен отдел, който да ръководи просветната дейност в Македония и да разпределя финансовите средства за тях, изпратени от България.<ref>Трајановски, Александар. Бугарската егзархија и македонското национално-ослободително движење (1893-1908), Скопје, 1982</ref> Срещу силно централизираната политика на Екзархията относно църковните общини и образователната система се обявява създадената през 1893 година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]]. Антиекзархийското движение е подето от революционерите публицисти [[Гьорче Петров]], [[Петър Попарсов]] и други, като в крайна сметка спорът е решен в полза на ВМОРО, революционното движение се обединява с еволюционното, а Екзархията приема списъци с учители революционери, които разпределя по места, за да създават революционни комитети.