Консервативна революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: zh:保守革命 |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Сред най-известните имена на консервативно-революционното движение са тези на [[Едгар Юлиус Юнг]], [[Артур Мьолер ван ден Брук]], [[Ернст Юнгер]], [[Стефан Георге]], [[Карл Шмит]], [[Отмар Шпан]] и [[Освалд Шпенглер]].
Основното [[понятие]] което противопоставят "национал-консервативните революционери" на [[идеология|идеологиите]] на [[либерализъм|либерализма]] в [[Западна Европа]] и [[САЩ]] и [[марксизъм|марксизма]] в [[СССР]] е т.нар. "[[Трети път]]", отъждествяван в повечето случаи от техните опоненти с идеологиите на [[фашизъм|фашизма]], [[националсоциализъм|националсоциализма]] и [[франкизъм|франкизма]] (постфактум [[перонизъм|перонизма]] на [[Хуан Перон]] в [[Аржентина]]). Новите национал-консерватори се опират и на модерната по онова време [[расова теория]] развита фундаментално в "[[На какво се крепи XIX век]]" от [[Стюарт Чембърлейн]]. Национал-консервативната революция има предимно немски {{източник|и в частност пруски привкус}}. В исторически план книгата "[[Митът на XX век]]" легитимира течението като ярко [[антикомунизъм|антикомунистическо]], което е закрепено [[Геополитика|геополитически]] от създадения [[Антикоминтерновски пакт|Антикоминтерновски пакт]]. Немският историк [[Армин Мюлер]] в своята книга "[[Консервативната революция в Германия 1918-1932]]" ({{lang-de|Die Konservative Revolution in Deutschland 1918–1932}}) максимално ясно очертава причините за идването на [[НСДАП]] на [[власт]] през [[1933]] г. В [[икономика|икономически]] аспект новите национал-консерватори проповядват [[автаркия|автаркия]] и [[технокрация]], а в [[геостратегия|геостратегически]] (след началото на [[Втора световна война|Втората световна война]]) - установяването на [[нов световен ред]].
В исторически аспект като предтечи на консервативната революция се разглеждат мислители като [[Жозеф де Местр]], [[Луи Боналд]], [[Хуан Доносо Кортес]], а в [[Русия]] - [[славянофилство|славянофила]] [[Юрий Самарин]]. {{източник|Корените на философското течение се търсят още във времето след избухването на [[Френска революция|Френската революция]].}} Артур Мьолер ван ден Брук намира изразени "революционно-консервативните идеи" в творчеството на [[Достоевски]], повлияно от [[Фихте]], [[Йохан Готфрид фон Хердер|Хердер]], [[Ернст Мориц Арнт|Арнт]], [[Фридрих Ян|Ян]], а също и във философията на [[Ницше]].
В отличие от традиционните [[Консерватизъм|консерватори]], носителите на национал-консерватизма не отричат упадъка на традиционните ценности и не пропагандират възстановяването на предходните такива, а се стремят да обосноват един трети различен път за просперитет между либерализма на Запада и марксизма на Изтока. В различие от [[клерикализъм|клерикалите]], национал-консерваторите се стремят да изкоренят причините за [[революция|революциите]], а не да се борят постфактум срещу последствията от тях. След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] книгата на Освалд Шпенглер «[[Прусачество и социализъм]]» ({{lang-de|"Preußentum und Sozialismus"}}) бележи началото на национал-консервативния философски и световен проект, завършил катастрофално с края на Втората световна война. В разработката си Шпенглер противопоставя консервативните "[[права на народа]]" на либералните "[[права на човека]]", формирайки иконографията на консервативната революция. В геополитически план за Шмит: {{цитат|световната история - това е история на борбата на континенталните държави против морските държави и на морските държави против континенталните|}}, формулирайки [[Символ на вярата|символ-верую]]то на немската геополитическа школа - [[Drang nach Osten]] (по [[Карл Хаусхофер]]) на "[[Тотална държава|Тоталната държава]]". Други популярни разработки на консервативната революция са "[[Третия Райх (книга)|Третия Райх]]" на Артур Мьолер ван ден Брук и "[[Политически понятия]]" на Карл Шмит.<ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия (стр. 69-72) |year= 2008 |publisher= УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>
В [[най-ново време]] изразители на национал-консервативния проект се явяват [[евроазийство|евроазийците]], групирани основно около руския геополитик [[Александър Дугин]].
== Източници ==
| |||