Руска държава: Разлика между версии

През [[1547]] г. в [[Москва]] [[велик княз|великият княз]] [[Иван Грозни]] е коронован за ''всеруски [[цар]] и самодържец'' с [[титла|титулатура]]: ''„Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички“''. Международните реакции и признания на новия титул се различават помежду си. [[Англия]] охотно приема новата титулатура, като дори нарича Иван Грозни [[император]]. Признанието от ''[[католик|католическите]] [[страна|страни]]'' закъснява. Императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] признава царската титла на Иван Грозни през [[1576]] г. [[Жеч Посполита]], във връзка с политическата конкуренция за влияние в [[Украйна]] и [[Беларус]], още дълго време продължава да назовава руският цар ''московски княз'', както и да оспорва [[суверенитет]]а му над всички руски земи.

 

 

След смъртта си [[Иван Грозни]] е наследен от единственият си син [[Фьодор I]]. Тъй като Фьодор е физически и умствено слаб, фактически управлението се поема от регента [[Борис Годунов]]. През 1587 е въведено [[крепостно право]], забраняващо на селяните да променят господарите си. По време на управлението му [[Руска православна църква|Руската православна църква]] става патриаршия през 1589. Успешни войни се водят срещу Ногайската орда и Швеция , като Русия си връща загубените територии от Ливонската война. Фьодор умира през 1598, без да остави наследници. Така се слага край на династията Рюрикови, управлявала руските земи в продължение на 700 години. Поставено е началото на т.нар "[[Смутно време]]"