Емил Марков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
През 1935-1936 г. Емил Марков е един от партийните функционери, който допринася извънредно много за изживяване на т.нар. левосектантство в партията и за внедряване на новия Димитровски курс в Софийската партийна организация.
Участник и ръководител на Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На 3 юли 1941 г. е интерниран в концлагера [[Гонда вода (лагер)|Гонда вода]]. През есента на същата година с група съмишленици успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези дни Емил Марков е привлечен за член на ЦК на БРП (к). В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията. Той активно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на [[Цвятко Радойнов]] поема ръководството ѝ. През пролетта на 1943 г. тя се превръща в Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия ([[НОВА]]). Емил Марков ръководи {{източник|умело и с такт}} партизанското движение, което все повече се масовизира и добива нови организационни форми. С помощта на военни специалисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство”.
На 12 юли 1943 г. фатална случайност помага на полицията да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки”35. Марков открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и загива в ожесточената престрелка.
| |||