Емил Марков: Разлика между версии

Емил Марков е роден на [[5 април]] [[1905]] г. в град [[Берковица]]. В комсомолската организация в родния си град Емил Марков влиза още като юноша. Левите си убеждения той дължи преди всичко на своя баща, учителя Марко Марков, един от пионерите на социалистическите идеи в Берковица и Берковския край. И дваматаДвамата му братя, Веселин и Бойко, сестрата и сестра мумайката, и тяхната майка – цялото семейство, в което расте и се развива Емил, е комунистическо.

През 1922 г. семейството се преселва в [[София]]. Емил се записваЗаписва във Втора мъжка гимназия (дн. 22-ро СОУ „Г.С.Раковски”). През 1923 г. участва в [[Септемврийското въстание]]. След неговото поражение разгръща активна дейност във фабриките и училищата в София за укрепване на младежките организации. През 1924 г. му е възложено да организира антимилитаристически групи във военния гарнизон на V- и Софийски район.

През априлските дни на 1925 г. е задържан в Дирекцията на полицията. За да не издаде съмишлениците си, Емил Марков се хвърля от IV етаж на Дирекцията. По една случайност остава жив. След четири и половина години затвор е освободен.

През 1930 г. е изпратен в [[СССР]] да се учи и лекува. Завършва Ленинската партийна школа в [[Москва]] с отличие и през 1932 г. се завръща в България. За прикритие той се занимава с часовникарство, който занаят владее още от ученичеството си. Така изкарва и прехраната на семейството си.

През 1935-1936 г. Емил Марков е един от партийните функционери, който допринася извънредно много за изживяване на т.нар. левосектантство в партията и за внедряване на новия Димитровски курс в Софийската партийна организация.

Участник и ръководител на Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На 3 юли 1941&nbsp;г. е интерниран в концлагера [[Гонда вода (лагер)|Гонда вода]]. През есента на същата година с група съмишленици успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези дни Емил Марков е привлечен за член на ЦК на БРП (к). В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията. Той активноАктивно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на [[Цвятко Радойнов]] поема ръководството и&#768;. През пролетта на 1943&nbsp;г. тя се превръща в Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия ([[НОВА]]). Емил Марков ръководи {{източник|умело и с такт}} партизанското движение, което все повече се масовизира ис добиванова новиорганизационна организационниформа - НОВА <ref>Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. форми200</ref>. С помощта на военни специалисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство”.

На 12 юли 1943&nbsp;г. фатална случайност помага на полицията да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки”35Белишки” № 35. Марков открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и загива в ожесточената престрелка.