Йоан VI Кантакузин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
мРедакция без резюме
Ред 43:
Анна Савойска и Алексий Апокавк привличат на своя страна българския цар [[Иван Александър]], който обаче само се възползва от затрудненото положение на империята и присъединява [[Пловдив]] ([[1344]] г.) и осем [[крепост]]и в [[Родопи]]те. Императрица Анна Савойска се опитва да настрои Западна Европа против Йоан Кантакузин, като праща посланничество до [[папа]] [[Климент VI]] в [[Авиньон]] с молба да ѝ бъде осигурена помощ.
 
Вероятно през 1345 година и двете враждуващи групировки изпращат пратеници при османския бей [[Орхан I|Орхан]], които търсят помощта му срещу своите съперници. Орхан се споразумява с Йоан Кантакузин, който с помощта на негови войници завзема всички тракийски черноморски градове, с изключение на [[Созопол]]. Двамата укрепват съюза си през 1346 година, когато Орхан се жени за Теодора, дъщеря на Йоан Кантакузин, след което Кантакузин влиза в Константинопол и става съимператорасъимператор, заедно с Йоан V.<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | authorlink = Колин Имбър | year = 2000 | title = Османската империя 1300-1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 41-45 | isbn = 954-90556-2-0}}</ref>
 
Заради турската помощ Кантакузин си спечелва омразата на селското население. Българското население в Тракия и Родопите също търпи разорение. Поради тази причина Кантакузин губи като съюзник родопския [[войвода]] Момчил, който започва да брани планината от [[турци]]те.