Йоан V Палеолог: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
KamikazeBot (беседа | приноси) м r2.7.2) (Робот Добавяне: gl:Xoán V Paleólogo |
добавки |
||
Ред 32:
== Управление ==
=== Регентство на [[Анна Савойска]] ===
Поради малолетието на Йоан V властта държи регентски съвет оглавяван от майка му Анна Савойска, срещу който обаче се обявява Йоан Кантакузин - влиятелен военен, близък на покойния Андроник III. Кантакузин е подкрепен от т.нар. зелоти, ревностните привърженици на православието, които са против съюз (уния) със западната католическа църква и не одобряват регентството на Анна Савойска, която е била католическа принцеса преди да стане императрица
В последвалата [[Гражданска война във Византия 1341-1347|гражданска война]] са въвлечени и владетели на съседните на империята държавици. Вероятно през 1345 година при османския бей [[Орхан I|Орхан]] пристигат пратеници и на двете враждуващи групировки, като търсят помощта му срещу своите съперници. Орхан се споразумява с Йоан Кантакузин, който с помощта на негови войници завзема всички тракийски черноморски градове, с изключение на [[Созопол]]. Двамата укрепват съюза си през 1346 година, когато Орхан се жени за Теодора, дъщеря на Йоан Кантакузин, след което Кантакузин влиза в Константинопол и става съимператор, заедно с Йоан V.{{hrf|Имбър|2000|41-46}}
=== Съуправление с [[Йоан VI Кантакузин]] ===
Line 39 ⟶ 41:
Ожесточените граждански войни съсипват окончателно Византийската държава, която през този период губи много владения. Западноевропейските и турските наемници, привиквани и от двете враждуващи фракции, плячкосват и убиват безнаказано в страната. Османските [[турци]] трайно започват да се заселват във бившите византийски земи и след като първоначално са отнели всички азиатски територии те се прехвърлят в Тракия.
Орхан поддържа съюза си с Йоан Кантакузин до края на неговото управление. В 1352 година извиканата от Кантакузин в подкрепа на сина му [[Матей Кантакузин]] османска войска, командвана от Орхановия син Сюлейман, се оказва решаваща за неговата победа срещу Йоан V при [[Одрин]]. При оттеглянето си Сюлейман завзема крепостта [[Цимпе]] на европейския бряг на [[Дарданели]]те. Йоан Кантакузин и Орхан повеждат преговори за връщането на крепостта, но на 2 март 1354 година земетресение разрушава стените на крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] и съседните градове и Сюлейман се възползва от положението, за да завземе и тях. През следващите месеци преговорите за връщането на крепостите срещу откуп продължават, но през декември Йоан Кантакузин абдикира.{{hrf|Имбър|2000|41-46}}
=== Самостоятелно управление ===
Line 46 ⟶ 50:
Разорената държавна хазна принуждава Йоан V да взема много заеми, особено от [[Венеция]]. Той е първият византийски император който пътува из кралските дворове в Европа за да издейства помощ за страната си. Неговите наследници ще продължат тази политика също без особен успех.
След абдикацията на Йоан Кантакузин османският владетел Орхан вече не се смята за обвързан от съюза си с него и започва военни действия срещу Византийската империя. До смъртта си през 1357 година неговият син Сюлейман завзема [[Малгара]], [[Ипсала]] и [[Виза (град)|Виза]]. Междувременно Орхан подпомага неуспешен опит на [[Матей Кантакузин]] да заеме трона на империята.{{hrf|Имбър|2000|41-46}}
През 50-те и 60-те години на 14 век, Византия губи важни центрове в Тракия, като [[Одрин|Адрианопол]] и [[Пловдив|Филипопол]], както и стратегически точки като [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]], след като земетресение събаря стените му в 1354 година. През 1365 г. турците [[Битка при Одрин (1365)|овладяват Адрианопол (Одрин)]] и го превръщат в тяхната нова столица.▼
През лятото на 1357 година Халил, един от синовете на Орхан, по случайност е пленен от гръцки пирати и е задържан в [[Стара Фокея]]. Това принуждава Орхан да търси помощта на Йоан V за неговото освобождаване и да сключи мир с него. През следващата година Йоан успява да откупи Халил и го жени за своя дъщеря, надявайки се той да наследи Орхан, но мирът между двете страни скоро е нарушен. През 1359 или 1361 година Орхан завзема ключовата за византийска [[Тракия]] крепост [[Димотика|Дидимотихон]], която не успява да получи подкрепления от столицата, вероятно защото османците вече контролират основната част от Източна Тракия.{{hrf|Имбър|2000|41-46}}
▲През
През [[1366]] г. започва нов кръстоносен поход начело с [[Амадей VI Савойски]]. Първоначално флотата от 50 кораба и 1700 войника успява да постигне победа над турците, която се изразява в превземането на голямата крепост [[Галиполи]] и други малки укрепления, веднага предадени на Византия. По-късно Йоан V отива на дипломатическа мисия в [[Унгария]], но на връщане през България е пленен от [[Иван Александър]]. Амадей VI поема с флотата си към [[Черно море]], за да се окаже натиск върху българския цар за освобождаването на императора. Превзети са [[Ахтопол]], [[Созопол]], [[Скафида]], Анхиало и Месемврия след което обсажда Одесос /[[Варна]]/. [[Иван Александър]] започва преговори за мир. Докато трае обсадата на Варна падат две крепости [[Козяк]] и [[Емона]]. След като Йоан V се връща във Византия последните две крепости са върнати на България, а другите оствават под властта на Византия, под управлението на престолонаследника [[Андроник IV Палеолог]].
Line 54 ⟶ 62:
През 1390 г. Йоан V започва поправката на стените около Златния рог в Константинопол използвайки мрамора от западналите църкви около града. Това разгневява султана който го заплашва с война в случай че не спре. Императорът се подчинява, но скоро умира сломен от полученото унижение.
== Бележки ==
{{commons|Johannes V Palaeologus}}
<references/>
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Имбър | first = Колин | authorlink = Колин Имбър | year = 2000 | title = Османската империя 1300-1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Византийски император]]| [[1341]]| [[1376]](с [[Йоан VI Кантакузин]]) |[[Андроник III Палеолог]] |[[Андроник IV Палеолог]]}}
{{пост|[[Византийски император]] |[[1379]]|[[1390]] |[[Андроник IV Палеолог]] |[[Йоан VII Палеолог]]}}
{{пост|[[Византийски император]] |[[1390]]|[[1391]] |[[Йоан VII Палеолог]] |[[Мануил II Палеолог]]}}
{{пост край}}
{{
[[Категория:Византийски императори]]
| |||