За храброст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 31:
Орденът „За храброст“ е учреден с указ на княз [[Александър Батенберг]] на [[1 януари ]] [[1880]]<ref>Според о.з. полк. Никола Рухчев председател на Съюза на възпитаниците на НВ военни училища. На места се среща и датата 17 април 1879, въпреки че, тази дата е малко вероятна, тъй като това е датата на встъпване на власт на княз Александър I</ref>. Той е първият [[Отличия на България|български орден]], като за модел при създаването му използван орденът „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във великото [[херцогство]] [[Хесен]]. Носителите на този орден се наричат кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е създаден в нарушение на решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], съгласно които България няма правото на висши държавни отличия - символ на национална независимост.
Държавният глава и престолонаследникът по право са кавалери съответно на Военен орден „За храброст“ I степен и Военен орден „За храброст“ IV степен. Поради голямото си уважение към ордена, [[цар Борис III|
Първото награждаване с ордена „За храброст“ се състои на [[17 април]] [[1880]] г., когато са наградени 33-ма участника в [[Руско-турската война (1877-1878)]]. Само няколко дни по-късно, на 24 април (6 май нов стил) - [[Гергьовден]], по време на освещаването на новото знаме на [[Трета тетевенска дружина|3-та тетевенска дружина]] с ордена е наградено и първото гражданско лице. Носител на ордена Сребърен кръст „За храброст“ IV степен е [[Йончо Бобевски]] - един от тримата представители на [[Тетевен]] при освещаването и участник в [[Руско-турската война (1877-1878)]] - носител на руския орден „[[Георгиевски кръст]]“.<ref>'''Стойчев''', '''И.''', ''„Исторически бележки върху бойното знаме на 25-и п. Драгомански полк“'', Военно исторически сборник, брой 49/април 1941 с. 41. София, Печатница на военноиздателския фонд</ref>
| |||