Лесичарка: Разлика между версии

Село '''Лесичарка''' се намира в '''Северен Централен Район''' на България в '''община Габрово''', област Габровска. Разположено се на 42.933 ̊ северна ширина и на 25.383 ̊ источна дължина. То е с надморска височина 448м. и площ 23,121 кв.м. Според преброяването от 2011 год. в него живеят 88 души. Селото се намира на еднакво разстояние от Габрово и ''Дряново'' – 10 км., отстои на 5 км. от историческия ''Дряновски манастир'' и на 5км. от село ''Боженци''. Растоянията между селцата в района на Лесичарка не са големи, между 1-2 км., а най – oтдалечните се намират на 5 км от селото. Селото се намира в умерено-континенталният пояс. Континенталния климат има студена зима, като най студен е месец януари и горещо лято – най топло е през юли. Духат умерени северозападни ветрове с най голяма скорост през януари и най малка през юни. Разликата между летни и зимни температури може да достигне до 40 ̊ и повече градуса. Ако се погледне географската карта на селото, веднага става ясно, че през него река не минава. Има малко дере от южния му край, което обаче през лятото почти пресъхва. Въпреки това в селото и близките околности има достатъчно извори с питейна вода. Само в селото бликат 10 извора, а 6 от тях са изградени с корита и плочи. В по ранни времена селото се е снабдявало с питейна вода от „камъка Чириковец”. След това, когато то се е разрастнало хората са потърсили вода на други места и са създали сами чешми. По известно е „Ильовото кладенче”, което извирало на десния бряг на дерето. Малко по надолу от него се е намирал „Колювия кладенец”, който е един от най-старите извори.

Селище '''Лесичарка''' се споменава за първи път в описа на ''Пири Карамани'' от Никополския санджак през 1550 год.(XVIвек). Махала Лесичарка край село Габровa се споменава в османски документ от 1757год. Колибите: ''Смоленца'', ''Лесичарка'', ''Чумаци'' и ''Карали'' се споменават в данъчни тефтери от началото на XIXвек., които се съхраняват в РИМ-Габрово. Един от тях под № Вт42 инв. №395 - 1471 са записани селата и махалите от този район във връзка със събирането на данък бирт от 1810 год. По това време данъкоплатците в тези селища са били съответно: за Смоленца – 108 души, за Лесичарка – 90 души, за Чумаци – 129 души. Може да се предположи колко души са живели по това време в селата и колко големи са били те. В този тефтер от турско време се виждат и колибите Смоленца. Това са колиби, които са съществували до средата на XIXвек., защото след това време Смоленца вече отсъства от данъчните тефтерите. По кое време и къде са се изселили жителите не се знае? Защо е изоставено селището след като не е било малко? За местонахождението на колибите се предполага само по останките на височината Смоленца. На самият връх обрасъл с храсти и полски бурени все още личат зидове, улица и иманярски изкопи. Може да се предположи, че изворът от които са ползвали вода е пресъхнал и това е принудило хората да се заселят в Лесичарка и околните колиби.

По късно с разрастването на революционната дейност на населението и появата на революционни комитети стари хора разказват, че през селото е минавал '''Васил Левски''' воден от '''Георги Измирлиев''', преоблечен като овчарче.

Село '''Лесичарка''' и околните села изповядват Источно-православното християнство.

От 1915 година в църковно отношение село Лесичарка е самостоятелна енория със собствен храм. Лесичарска енория се състои от 11 села. Това са: село ''Велневци''; село ''Кметчетата''; село ''Велковци'', което е голямо село със 77 къщи, село ''Костенковци''; село ''Колишовци'', село ''Стойчовци''; село ''Поповци''; село ''Карали''; село ''Чомаци'' и махала ''Гаревци''. Храмът на селото се казва „Св. Параскева”. Той е построен около 1835година и към него е построена самостоятелна камбанария. Няма сведения кои са строителите му и къде отлята първата камбаната.