Тиквени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 30:
В 15 век в Тиквени са отбелязани поименно 35 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> А. Синве ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Тирвени'' (Tirvéni) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тиквени (Tikvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 130 жители [[българи]] и 20 [[мюсюлмани]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 107.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Тиквени има 190 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.266.]</ref>
В началото на 20 век цялото население на Тиквени е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1933, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Д. Георгиев от Шестеово да отвори българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> Според гръцкият вестник „[[Емброс]]“ още през януари 1903 година турски аскер опожарява екзархистките села Тиквени, [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] и [[Жупанища]]<ref>EMBROS, 31.1.1903, стр. 3</ref>. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 360 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>
Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 200 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/042.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou.]</ref> В 1910 година Тиквени (Τίκβενι) вече е представено като екзархийско село - с „200 православни гърци, под българския терор от 1904“.<ref>Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://lithoksou.net/kastoria_t.html Λιθοξόου, Δημήτρης. - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Τ]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Тиквени преди Балканската война има 35 български къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref>
| |||