Кондороби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 3:
| име = {{PAGENAME}}
| име-гр = Μεταμόρφωση
| изглед=
| описание_изглед=
| ширина=40.5667
| дължина=21.3167
Ред 33:
Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на [[30 август]] [[1903]] в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в [[Тиолища]]<ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13</ref>.
В началото на 20 век цялото население на Кондороби е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Кондораби'' има 288 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> Според [[Христо Силянов]] в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.]</ref>
Според Георги Константинов Бистрицки Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.</ref>
| |||