Наратология: Разлика между версии

'''Наратология''' (англ. ''narratology'' - разказ, описание, повествование; фр. ''narratologie'', като донякъде различаващи се термини) най-често се определя като ''теорията и изкуството (на) '''разказвачеството''''' (''разказвачество'' или ''теорията/изкуството на разказвачеството'' са правилните думи на български език, които съответстват на думата чуждоезиковата дума "наратология").

Понятието [[Денотация (езикознание)|денотира]] едновременно теорията и изучването на наратива и наративната структура, както и на начините, по които те влияят на нашатанашето перцепция (възприятие) .<ref>{{en икона}} [http://www.cla.purdue.edu/academic/engl/theory/narratology/modules/introduction.html Общо въведение в наратологията]</ref>.

Макар че по принцип думата да може да се отнася до всяко систематично изучаване на наратива, в действителност употребата е по-рестриктирана. Често това е англицизиран, присвоен в английската теория, термин за френското ''narratologie'', който е изкован от [[Цветан Тодоров]] (''Grammaire du Décaméron'', 1969) <ref>{{en икона}} Gerald Prince, "Narratology," Johns Hopkins Guide to Literary Theory and Criticism, ed. Michael Groden and Martin Kreiswirth (Baltimore: Johns Hopkins UP, 1994) 524</ref>. Теоретичната линия на наратологията може да се проследи до [[аристотел]]овата Поетика, но модерната наратология без съмнение се смята за започваща от [[формализъм|руските формалисти]], и в частност [[Владимир Проп]] (''Морфология на приказката'', 1928).