Наратология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
Макар че по принцип думата да може да се отнася до всяко систематично изучаване на наратива, в действителност употребата е по-рестриктирана. Често това е англицизиран, присвоен в английската теория, термин за френското ''narratologie'', който е изкован от [[Цветан Тодоров]] (''Grammaire du Décaméron'', 1969) <ref>{{en икона}} Gerald Prince, "Narratology," Johns Hopkins Guide to Literary Theory and Criticism, ed. Michael Groden and Martin Kreiswirth (Baltimore: Johns Hopkins UP, 1994) 524</ref>. Теоретичната линия на наратологията може да се проследи до [[аристотел]]овата Поетика, но модерната наратология без съмнение се смята за започваща от [[формализъм|руските формалисти]], и в частност [[Владимир Проп]] (''Морфология на приказката'', 1928).
Наратолията е тясно свързана с и черпи много от идеите на други сфери на знанието, включително [[семиотика|семиотиката]], [[философия|философията]], [[история|историята]], [[психология|психологията]], [[езикознание|езикознанието]] и много други. Наратологията е често възприемана като теория на/за разказвачеството (изкуството за разказване) - като подчаст от теорията на литературата или на по-общи теории на изкуството. Някои от основните елементи, които занимават наратологията, са [[тропа|тропите]] и [[фигура (литература и изкуство)|фигурите]] в художествените произведения (и връзката им с идеи като [[архетип|архетипите]] и [[метанаратив|метанаративите]] (метаразказите)), [[сюжет|сюжетната]] линия и [[персонаж (литература и изкуство)|персонажите]] в дадена творба.
== Източници ==
| |||