Копие (Древна Гърция): Разлика между версии

Копието в [[Древна Гърция|Древна Елада]] и [[Елинизъм|Елинистическия]] свят се нарича '''дорюдору''' ([[гръцки]]: δόρυ) или '''аконтион''' ([[гръцки]]: ακόντιον). КопиетоТо е както дефанзивно, така и нападателно оръжие, представляващо дълъг дървен или метален прът със заострени краища в специфични форми. Въпреки че няма абсолютно точни сведения за дължината на [[оръжие]]то, днес се смята, че то е било между 2,1 м и 2,8 м дълго, в зависимост от историческия период и приложението му на бойното поле. ТоДългите копия обикновено се еползват от [[хоплит]]и (тежковъоръжена и бронирана [[пехота]]), докато по-късите се ползват освен за близък бой и за мятане от по-леките и маневрени войски и от [[кавалерия]]та. Копието се държалоизползва с една [[ръка]], а с другата се е държалдържи [[щит]]ът на [[хоплит]]ите - ''[[аспис]]''. Преднатаили частсъщо "[[хоплон]]". Острието на копието епри елините обикновено ималаима формата на [[листо]], докато долна част на оръжието билае във формата на тесен шип, (на гръцки σαυρωτήρ: [[гущер]]ски) и се използвалаизползва за забиване на копието в земята за допълнителна опора при защита, но също и като допълнително средство за пробождане на паднал противник. Освен това шипът може да служи и за резервно острие в случай че основното се счупи.