Балх: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
Градът е населен от дълбока древност. Той от незапомнени времена е столица на забележителната страна [[Бактрия]], прочита със своето плодородие и заемаща стратегичек за търговията и политиката положение в пресечната точка на пътищата свързващи запада, севера, Китай и Индия. В 2200 - 1800 г.пр.Хр. тук процъфтява можеби най-старият [[арии|арийски]] културен център наречен днес [[Бактрийско-маргиански археологически комплекс]], древен колкото и първите градове в Индия - [[Мохенджодаро]] и [[Харапа]]. Част от това бактрийско население е говорело език близък до този ползван днес от [[Хунза|Буришите Хунза]].
В 630 г.пр.Хр. в Балх се e родил [[Заратустра]], създал е тук древната [[арийци|арийска]] религия [[зороастризъм]], живял е и е погребан в него в 553г.пр.Хр. Езикът на свещенната книга на учението [[Авеста]] е [[Бактрийски език|древeн Бактрийски]], на който са говорели тукашните хора, издигнат до богослужебния [[Авестийски език]]. При [[Кир Велики]] (559-530 пр.Хр.) страната се присъединява към Империята на ахеменидите и е считана за една от най-важвите и богати области. Тогава тук се преселват и първите по-голяма група жители от балканските бладения на персийското царство, даже последният персийски цар във вревето на настъплението на македонците е провъзгласен тук.
През [[329 г. пр.н.е.]] разгромилият Персийската империя [[Александър Македонски]] се достига с войските си града, тук той се влюбва в [[Роксана]] дъщерята на бактрийския владетел Оксиарт, който оставя да управлява и се жени за нея и я прави своя императрица. Настанява в Балх щаб-квартирата на войската си заповядва всичките му офицери без също да се оженят за местни девойки, което е изпълнено без отлагане.
В 250г.пр.Хр. Бактрия добива независимостта си от Империята на Селевк
Тохарите остават в Бактрия, а повечето от скитите напредват на югоизток в северен Пакистан и създават свои индо-скитски кяжества, първоначално номинално признаваци върховенството на индо-гръцките царе. Наследниците на Хелиокъл запазват някаква власт и дори си връщат контролa над западните крайща на Индо-гръцкото царство, но държавата се разпада на малки владтения, а обширна област включваща и индийски територии е заета от новото [[Индо-скитско царство]] на източните скити, наричани тук "саки".
Последния бактрийски индо-гръцки цар управляващ в западните земи влиза в съюз и става васал на Китай, но в края на крайщата в 70г.пр.Хр. е свален от елинизираните тохари. Около 80г.пр.Хр. за кратко, а в 55 г.пр.Хр. окончателно скитите установяват контрол над северозападните индо-гръцки територии. В централните области индо-гръцната власт на Гиппострат окончателно е ликвидирана към 50г.пр.Хр. На изток скитите се справят със Стратон II до 10 г.пр.Хр., но и в І век век оцеляват накои от малките индо-гръцки господари като Феодам в северен Гандхар. Така Скитите Саки без да прекъсват напълно епохата на елинизма разпростират своето номадско господство на территориите на Бактрия, Согдиана, Арахосия, Гандхар, Кашмир, Пенджаб, Раджастан, Таксила и Гуджарат, от Бамиан до Матхура и Паталипутра, а южните области на днешния Афганистан — започват са се наричат "Сакастан".
През 1 век пр.н.е. [[парти]]те започват да си проправят път в източните територии, заемани от индо-скитите и тохарите юечжи. Те завладяват цяла [[Бактрия]] и значителни територии в Северна [[Индия]]. Около [[20]] г.пр.Хр. Гондофар І, управител на Сакастан, и васал на скитите саки, завладява голяма част от царството им - Аркозия, Сакастан (съвр. Систан) Синдх, Кабул и Пенджаб, но без източната част. Обявява се за император и основова [[Индо-партско царство]]. Столицата му почти през цялото време на съществуването му е Таксила и едва към края е преместана в Кабул. По време на царството много от скитскита и друга аристокрация остават на власт, включително бившият упровляващ скитски род, но те полагат клетва за вярност. След слъртта на основателя държавата започва да се разпада и последните от 6-ти й царе управляват само Сакастан и Кандахар. Завоювано е от Кушаните преди [[100]] г.сл.Хр., но има благородници запазили позициите си.
Към 135-130 г.пр.Хр. Тохарските князе започват да навлизат в населената с арийци като тях Бактрия и да изтласкват раздробените еринистически владетели на югоиток, като окупират западните части на индо-гръцката държава. В крайна сметка страдащата от вътрешни борби, заплашвана от младото [[Партско царство]] и ударена от скитите страна се превръща в мозайка от различни владения, а новите завоеватели заемайки все повече части от Бактрия, преди да са организирали обща държава, попадат дълбоко в тази нова среда усядат и започват да се елинизират. По-късно страната е наричана по тяхното име Тохаристан. Един от тохарските князе кушанският предводител [[Куджула Кадфиз]] в самото начало на І век сл. Хр. подчинил 4-те други княжества създадени от народа му в Бактрия и дребните владенията на някои гръцки династи, съюзил се с гръко-бактрийският владетел Гермей в отстояване независимостта срещу експанзията на Партския цар и му помогнал да обедини около своето бактрийски княжества, а след смъртта му го наследил и в 47г.сл.хр. съединил двете царства и положил началото на Кушанската будистко-елинистична империя. Тя с обширната си територия обхващаща западен Китай, стредна Азия и Индия, без южните й части, с военната и икономическа сила, богатия си духовен живот и блестяща архитектура тя станала една от 4 най-значими държави в античния свят наравно с Рим, Китай и Персия. В ІІІ век сл.Хр. империата започнала да запада и все по-трудно устоявала на персийския натиск, когато я ударя новата арийска върта - ефталитите, наричани и бели хуни. Към 425 г. те унищожават отлабналата кушанска държва и обладяват Бактрия. Наследници на кушаните се сочат днешните [[Гуджарати]].
[[Ефталити]]те, наричани и Белите хуни, завладели Бактрия след покоряването на Кушанската държава в 483-485г. побеждават Персия и я правят васална страна, към 500г. Цала Западна и Средна Азия са техни, но в 557г. са разбити от персийският цар Хорсов, в 528г. от индийска коалиция на император Нарасимхагупти и краля на Малва и накрая от Гьоктюрките от Западнотурският хаганат, държавата обаче не е унищожена продължава да съществива до 670г. когато последният им владетел е детрониран от тибетско-тюрската династия Кабул Шахи, за наследници на ефталитите се смятат [[пущуни]]те.
По-късно е установена отново персийска власт, наложен е ислямът, а с падането на Персия под арабско управление, то се разпростира и тук. Тукашните султани са ислямските завоеватили на Делхи, довели със себеси и духовници от Балхара, наричани заради родното им място "Ал Балхари". Любопинто е, че и до ден днешен върховният духовник на Делхи може да е само от рода "Ал Балхари"!
В доислямския период в града били построени много будистки храмове, включително и статуя на [[Буда]], покрита със скъпоценни камъни.
Line 52 ⟶ 61:
Градът е посещаван от [[Марко Поло]], който го нарича "достоен и велик град". През XVIII-ти век градът е застроен наново, но политическия център е пренесен в Мазари Шариф през 1866 г. и така Балх става провинциален град.
Съвременните [[таджики]] и [[пуштуни]] са преки потомкци древнии бактрийци<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/581047/Tajikistan/214553/History#ref=ref599015 Энциклопедия Britannica]</ref><ref> Массагеты // БРЭ. Т.19. М.,2011.</ref><ref> Иссык // БРЭ. Т.12. М.,2008.</ref><ref> Андроновская культура // БРЭ. Т.1. М.,2005.</ref>, а на гръко-бактрийците за такива се определят и [[Калаши]]те, [[Хунза]] и [[Нуристанци]]те.
== Паметници ==
| |||