[[Картинка:Sheng.london.arp.jpg|дясно|мини|250п|Изпълнение на шенгшън]]
'''ШенгШън''' (на [[Китайски език|Китайски]]: 笙|笙; на [[Пинин]] ''shēng'') е старинен китайски духов [[музикален инструмент]], примитивен орган, съставен от серия [[бамбук]]ови тръбички с различна дължина и ширина и снабдени със специални езичета. На брой могат да варират от 12 до 24, но не рядко са и повече. Тръбичките са вмъкнати в кух сферичен корпус. Въздушното налягане за звукоизвличането се поддържа чрез духане през S-видна тръба, а [[звук]]ът се формира чрез специалните свободни езичета.
След династия [[Тан]], инструментът започва да се изработва от дърво, а кутията – от [[мед (елемент)|мед]], както и езичето вече не е бамбуково, а медно.
Според някои музиковеди това е първият инструмент със свободно езиче и неговата поява оказва голямо влияние на развитието на западната музика. [[Европа]] се запознава с така наречените свободни езичета чрез шенгшън в края на [[18 век]] и ги прилага в направата на [[ФиксхармоникаФисхармоника]]та, а по късно при устната [[хармоника]], [[акордеон]]а и др. За корпуса на този инструмент често се използва кората на [[тиква]] или се прави от издълбано дърво.
