Парашут: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: hu:Ejtőernyő |
Termininja (беседа | приноси) →История: прехвърлено от Създаване на парашута |
||
Ред 3:
== История ==
Преди повече от 2 хиляди години римският поет [[Овидий]] написа в своята поема "Метаморфози":
{{цитат|...а после скочи от една скала. Всички мислеха - ще се убие! Но той разпери над себе си бяло платно като крило и слезе плавно като лебед...|}}
В [[Грузия]] са открити останки на кули, от които мъжете скачали на празненствата с големи [[чадър]]и. Руски и френски пътешественици, посетили двора на сиамския крал през [[Средновековието]], описват скоковете на придворния акробат, който пред изумените им очи се спускал с чадър от най-високата кула на двореца и оставал невредим.
Първото автентично изобретение на парашута принадлежи на гениалния италианец [[Леонардо да Винчи]]. През [[1483]] г. той е нарисувал екскиз на пирамидален парашут. В книгата си "Атлантически кодекс", написана в годините 1483 - 1518 г., той смело заявява:
[[Фауст Вранчич]] от Хърватия се счита за изобретател на парашута. В [[1597]] той е скочил от камбанария с височина 87 м на пазарният площад в [[Братислава]].▼
{{цитат|Ако човек има палатка от колосано платно с ширина 12 лакти и с височина 12 лакти, той може да се хвърли от всякаква голяма височина без опасност за себе си.|}}
Въпреки, че аеродинамиката тогава не е съществувала, данните са точни. Те даже отговарят на съвременните парашути и теоретически скокът с изобретението на Леонардо да Винчи би бил безопасен.
▲
Първият човек, който доброволно скача с парашут (от балон), е французинът [[Андре-Жак Гарнерен]] [[22 октомври]] [[1797]]. Неговият скок от самоделен водороден балон от височина 400 м над парижкия парк Монсо, е първият парашутен скок в Европа.▼
Два века по-късно, катастрофите с първите балони налагат създаването на изобретение за спасяването на въздухоплавателите. През [[1783]] г. френският физик '''Ленорман''' скача от кулата на една обсерватория, остава невредим и нарича приспособлението си "парашут" /преведено - "против падане"/. Две години по-късно [[аеростат]]ът на друг французин - [[Жан Пиер Бланшар]], се скъсва и той извършва първия в историята скок от летателен апарат. На [[3 октомври]] [[1785]] г. той спуска от балон с горещ въздух [[куче]], а на [[23 август]] [[1786]] г. [[овца]] с парашут.
В началото на [[XX век]] немкинята ([[Кете Паулус]]) изобретява сгъваемия парашут. Тя е една от първите жени-парашутисти.▼
▲Първият човек, който доброволно скача с парашут (от балон), е французинът [[Андре-Жак Гарнерен]] на [[22 октомври]] [[1797]] г. Неговият скок от самоделен водороден балон от височина 400
▲В началото на [[XX век]] немкинята
Появява се и [[самолет]]ът. Не е възможно използването на парашут, който да виси отвън, както е при балоните. Така идва историческата [[1911]] година. Руският запасен артилерийски поручик [[Глеб Евгениевич Котелников]] създава първия с света раничен парашут. Той представлява неголяма, надяваща се на гърба металическа [[раница]], в която се намирало легло, монтирано на две спирални пружини. Върху леглото се скатавали въжетата, а върху тях - куполът на парашута, който бил от [[коприна]] с диаметър 7 m и 40 cm, съшит от 24 трапецовидни сектора. Когато летецът напускал самолета, дърпал един шнур, отварял се капакът на раницата и пружините изтласквали купола навън. Парашутът е наречен РК-1 или "Ранцевый Котелникова - модель первая", и е патентован от Котелников през 1912г.
Новината за забележителното руско изобретение се разпространява бързо. В [[Петербург]] пристигат множество представителни на чуждестранни фирми. Един от тях - Ломач, французин - успява да се добере до чертежите и до първите образци на руския парашут. Твърде скоро точните копия на раничния парашут на Котелников се появили във Франция, а след това и в [[САЩ]]. Същевременно руският изобретател въпреки огромните му усилия не успява да убеди царските генерали за необходимостта от новия парашут, независимо че в началото на 1917г. са направени 65 успешни скока. Изобретението е отхвърлено като "ненужно". То щяло да направи руските летци страхливци и да им даде възможност, вместо да приемат въздушния бой, да напускат по всяко време самолета.
Великата октомврийска социалистическа революция дава огромно поле за изява на Глеб Котелников, който усърдно работи по усъвършенстването на своя парашут. Успешни са и показаните скокове от аеростати на Н. Аношченко, И. Неклюдов и С. Остратов. През [[1918]]г. парашутите на Котелников преминават през изпитания във "Въздушната лаборатория", ръководена от професор Н. Жуковски. Установява се, че те по всички показатели надминават чуждестранните образци. Изобретателят е награден от Висшия съвет на народното стопанство.
== Системи ==
| |||