Специфичен топлинен капацитет: Разлика между версии

'''Специфичен топлинен капацитет''' е количеството топлина Q, което е необходимо за повишаване на температурата на дадено вещество с маса m=1 kg с един градус Целзий Δt=1º°C. Специфичният топлинен капацитет се означава с буквата c (малко це). Формулата се изгражда по определението и получаваме c=Q/m.Δt. От нея пък следва, че единицата за специфичен топлинен капацитет е J/(kg^.º°C), защото имаме c=Q/m.Δt и оттук взимаме Q/m.Δt - основната единица за количеството топлина Q е [[джаул|J]] (джаул), основната единица за масата е [[килограм|kg]] (килограм) и основната единица за температура е [[Градус Целзий|º°C]] - градус по Целзий (в Mеждународната система мерни единици [[SI]] единица за термодинамична температура е [[келвин]]ът - К) - и всичко това заместваме в уравнението c=Q/m.Δt. Заместваме Q, m, Δt съответно с основните единици J, kg, º°C и така получаваме единицата J/(kg^.º°C). Може да заменим мерната единица целзиев градус (º°C) с друга единица, например келвин (K), защото разликата между две температури не зависи от това дали температурите са измерени в келвини или целзиеви градуси (1º°С отговаря на 1 К). Това не означава, че 1^оС=1 К, а означава, че ако повдигнем температурата на някакво вещество с 50_оС, то тази същата температура ще се повиши с 50_оК. Единицата за специфичен топлинен капацитет се променя от J/(kg^.º°C) в J/(kg^.K), като 1 J/(kg^.º°C) съответства на 1 J/(kg^.K). Специфичният топлинен капацитет зависи от вида и начина, по който се свързват градивните частици в това вещество. Благодарение на специфичния топлинен капацитет може да намерим полученото и отдаденото количество топлина, тоест ако имаме някакво вещество и го нагреем (повишим неговата температура), то това вещесво ще получи някакво количество топлина и именно чрез специфичния топлинен капацитет можем да намерим количеството получена топлина. Формулата за получено количество топлина е Q=c.m.Δt=c.m(t₂-t₁), където c е специфичният топлинен капацитет, m - масата на даденото вещество, t₂ - температурата на веществото след повишаването на неговата температура и t₁ - температурата на веществото в началото на процеса. При решаване на задачи е важно да не се получават отрицателни стойности. Обратният процес се осъществява, когато дадено вещество понижи своята температура. При намаляване на температурата се отдава някакво количество топлина по време на процеса. Формулата за отдаденото количество топлина е Q=c.m.(t₁-t₂), където c е специфичният топлинен капацитет, m - масата на даденото вещество, t₂ - температурата на веществото след понижаването на неговата температура и t₁ - температурата на веществото преди понижаването на неговата температура (в началото на процеса).

| 130 J/(kg^.º°C)

| 140 J/(kg^.º°C)

| 390 J/(kg^.º°C)

| 450 J/(kg^.º°C)

| 840 J/(kg^.º°C)

| 900 J/(kg^.º°C)

| 1000 J (kg^.º°C)

| 2000 J/(kg^.º°C)

| 2100 J/(kg^.º°C)

| 2400 J/(kg^.º°C)

| 4186 J/(kg^.º°C)