Имеон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
„Ашхарацуйц“ поставя в близост до планината Емавон народът ''булх''. Според възстановката на Еремян, обитаваната от него територия е в земите в горното течение на река Оксус (днешна [[Амударя]]) край северните склонове на Хиндукуш, западните склонове на Памир и южните склонове на Алайския хребет. Западните и северните подножия на планината Имеон северно от българските земи са показани в картата на ‘Ашхарацуйц’ като населени от съседните народи [[скити|саки]], [[масагети]] и [[хефталити]].<ref>{{cite web | last = Eremjan| first = S. T.| authorlink = Сурен Еремян| url = http://www.kroraina.com/armen_ca/map_casia_b.jpg| title = Central Asia according to "Ashharacujc" (VII c. AD)| format = JPG| accessdate = 23 януари| accessyear = 2008}}</ref> Ширакаци използва същия етноним и за българите, които по негово време обитават долините на [[Кавказ|Северен Кавказ]], а преди това са заселили и арменското княжество [[Вананд]].<ref name="Dobrev">Добрев, Петър. ''Непознатата древна България''. София: Издателство Иван Вазов, 2001. 158 стр. ISBN 9546041211</ref>
Петър Добрев свързва името ''булх'' с предполагаемото [[Царство Балхара]] от около 7 век пр.Хр.<ref name="Dobrev"> </ref> и го разглежда като форма на думата ''булг(ар)''.<ref>{{cite book | last = Добрев | first = Петър | authorlink = Петър Добрев | year = 2002 | title = Името българи - ключ към древната българска история | location = София | isbn = | pages = 54, 150}}</ref> Според други автори то е вариант на ''Бахл'', [[староперсийски език|персийска]] транскрипция на гръцкото име [[Балх|Бактра]],<ref>{{cite book | last = Тер-Мкртичян | first = Л. Х. | year = | title = Армянские источники о Средней Азии V-VII вв | location = Москва | isbn = | pages = 38-40, 44}}</ref> като свързването му с българите е резултат на повърхностна фонетична аналогия.<ref>{{cite book | year = 2003 | title = История на Българите. Т.I. От древността до XVI век | location = София | isbn = | pages = 19}}</ref> П.Добрев прави една съществена грешка. "Ашхарацуйц" се опира основно на трудовете на Птолемей. При сравняване картата на Птолемей с тази от "Ашхарацуйц" ясно се вижда че "народа булх" отговаря на посочените от Птолемей "билти" (biltae), които са дардите "балти" дали и едно от съвр.названия на областта - Балтистан.
Единственият писмен източник, свързващ пряко българите с Имеон, е сравнително късната хроника на Михаил Сирийски. Според неговия разказ трима братя (Хазар(ик), Булгари(иос) и трети с неизвестно име) се заселват в Европа, идвайки от клисурите на планината Имеон. Липсата на потвърждание в други византийски източници за тези сведения, както и за твърдението, че българите се заселват на Балканите със съгласието на император [[Маврикий]], а не насилствено, дават основание на някои автори да оспорват тяхната достоверност. Според [[Рашо Рашев]] текстът има за цел да обоснове византийските претенции към българските земи на Балканите.<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | year = 2003 | title = Легендата за Булгар. // България, българите и техните съседи през вековете | location = Велико Търново | isbn = | pages = 380-381}}</ref>
Ред 25:
Сведенията на някои други историографи от античността и ранното средновековие също се използват в подкрепа на хипотезата за връзка между българите и Имеон, макар че са възможни и други тълкувания. Така [[Агатий Миринейски]], византийски автор от 6 век, съобщава, че старите земи на [[хуни]]те и другите варварски народи се намират отсам планината Имай в Азия.<ref>{{cite book | title = ГИБИ II| pages = 185}}</ref> [[Теофилакт Симоката]], историк от началото на 7 век, споменава земетресение в оногурския град Бакат, като непосредствено след това говори за чума и земетресение в Сугдайна.<ref>{{cite book | title = ГИБИ II| pages = 340}}</ref>
В своята “История” византийският хронист Теофилакт Симоката съобащава твърде ценно сведение за “хоногурите които имали град Бакат в Сугдайна (Согдиана), разрушен от земетресение”. Въпреки своята изклюителна важност, предвид ясното топографска привързване към определен район в Согдиана, нашите историци избягват да коментират тези сведения. Ясно е че хоногури и прабългарското племе оногури са едно и също нещо. Бакат е реално съществуващ град, намирал се е в согдийската област Уструшана, на три фарсаха от столицата и – Бунджикат, по посока на Ходжент. Истахри го нарича Вагкат което е точното предаване на согдийското му название – βγkt. Според Бартолд Вагкат е един от старите градове на Уструшана, свързан с наличието на древно светилище. Самото название преведено от согдийски означава “божествен град”. В Уструшана езическите храмове надживяват ислямизацията и се съхраняват до 12 в. В предислямското време лично владетелят носещ титлата афшин е извършвал жертвоприношението на овни. А това потвърждава
Вагкат съществува и днес, като малко селище носещо името Вокат в близост до гр.Ура-тюбе. Археологическите разкопки показват подем на града около 6-8 в. Строен е с тухли. Имал е двойна масивна крепостна стена с големи бойници и стражеви кули, отделяща вътрешния от външния град. Крепостта е съществувала още в 5 в. Интересен е фактът че археолозите са разкрили следи от опустошително земетресение в 5-6 в. в района на ранносредновеконото селище Канка в съседната област Чач. За връзка между оногурите и Уструшиана съобщават китайските хроники. В “Бей-ши” са посочени трите владения Ан, Унаге и Му зависими от владетеля на Кан. Във “Вей-шу” тези владения са включени в областта Цзейшуана. Според цитираният вече анализ на Л.Боровкова Цзейшуана е китайската транскрипция на Уструшана. В “Суй-шу” се дава по-пълно описание на владението Унаге: “Унаге, това е древната согдйиска земя. Титлата на владетеля е Финиши. Строевата войска е 10 000 души”. Финиши се явява китайската транскрипция на афшин – титлата на устушанския владетел. Не остава съмнение че Унаге е синоним на Уструшана, или част от нея. Всъщност Унаге е най-източната част от областта Унгус, т.е. най-източните части на Уананшана. А китайските унаге са идентични на хоногурите описано от Т.Симоката и техния град Бакат.
| |||