Парашутизъм: Разлика между версии

У нас обучението по '''парашутизъм се въвежда за първи път''' през [[1943]] г. в парашутната дружина. Войниците в нея се подготвят в Германия. След завръщането си оттам извършват демонстративни скокове от 200-500 метра в [[Божурище]], [[Враждебна]] и край село [[Курило]]. Участват 60-70 души, които слагат началото на парашутнодесантните части у нас. 10 души от парашутната дружина скачат от безразсъдно малка височина – 80 метра.

След освобождението на нашата страна през 1945 година на летище Враждебна започва обучението на военни парашутисти. Изпълняват се '''1900 скока без нито една авария''', въпреки че опитът е незначителен. Пред следващата година се провеждат 3 курса за любители парашутисти през юни, септември и октомври. В историята на българският парашутизъм завинаги ще останат имената на първите 4 жени и 17 мъже: Теофана Крил, Иванка Стойкова, Мика Ганчева и Донка Варчева. На 29 юни те скачат от 300 метра с трофейни немски парашути РЦ-20, с трофеен самолет Ю-52. За първи път избухва белият пламък на парашута и над М. Байданов, Х. Явашев, Т. Иванов, Ст. Добрев, Л. Попов, Ф. Александров, Х. Вутов, Г. Генов, Ст. Навущанов, Р. Драгиев, П. Пеев, Д. Ножаров, И. Сергеев, Цв. Джурков, Й. Гьонков, Г. Попов и И. Бакалов.