Парашутизъм: Разлика между версии

Първият скок с парашут в България е осъществен през [[1923]] година г. на [[летище]] [[Божурище]] от французин - представител на фирма за производство на парашути - изпълнил няколко демонстративни скока от 1000 метра m височина. Летците - поручик Стоев, поручик Христов и др. - не се поколебали. Напуснали самолета едва на 100 метра m височина, разтворили парашутите и благополучно се приземили. По-късно доброволно скочили от около 600 метра m поручиците Шороплев, Атанасов и Димитров по време на обучението си в школата за изтребители в Полша.

Когато си спомняме за родоначалниците на парашутизма, трябва да споменем за българските емигранти в [[СССР]], повечето от които не са били свързани изобщо с летателната професия. Сред тях са: Захари Захариев, Кирил Кирилов и Борис Ганев.

За обучението на българските парашутисти се знае малко. '''О.з. генерал-майор [[Димитър Гилин]] разказва:''' ''"{{цитат|Отведоха ни до мястото на скокове. Пред нас стоеше приспособлението от дъски, напомнящо грамаден кош, привързан към голям балон. Самият балон се държеше от стоманено въже, намотано на барабан, който бе монтиран върху голяма товарна кола. Барабанът се движеше от мотора на колата. Въжето беше дълго повече от 500 метра... Наредихме се в коша. Моторът на колата забумтя, стоманеното въже се отпусна и издигащият се балон го изопна като струна... Ето ни високо над поляната. Четиристотин метра. Между облаците и земята. Поглеждаме пребледнели надолу и виждаме чудната картина на полянката с живописните дървета и хората, дребни джуджета... Дойде и моят ред за скок. Някаква невидима сила ме дърпаше назад в коша. Иска ти се да изхвърлиш краката напред, а те не се поддават и те теглят все назад. Необходимо е да проявиш воля и устрем, за да се изтръгнеш от коша и да се гмурнеш във въздуха. Най-сетне аз се изтръгнах от магнетизма и плена на коша. Силна струя въздух ме шибна, по лицето, засвири в ушите ми. Няколко секунди чувствах, че падам надолу, после парашутът се отвори. Започнах да се спускам плавно. Е да, сега вече е друго. Съзнанието започна да работи бързо, но все пак нормално. Исках да се ориентирам. Духаше силен вятър и отнасяше парашутите в нежелана посока. Виждах, че ще се приземя на доста отдалеченото място от това, което бе набелязано. Бях забравил нещо важно във въздуха - не съобразих, че при ветровито време е нужно да съдействам с ръце за погасяване на купола на парашута. Краката ми докоснаха земята. Вятърът обаче опъна купола на парашута и издутата коприна ме повлече... Двама армейци ми се притекоха на помощ. Те сръчно прибраха парашута и аз тръгнах замаян към групата."''|}}

У нас обучението по '''парашутизъм се въвежда за първи път''' през [[1943]]  г. в парашутната дружина. Войниците в нея се подготвят в Германия. След завръщането си оттам извършват демонстративни скокове от 200-500 метра m в [[Божурище]], [[Враждебна]] и край село [[Курило]]. Участват 60-70 души, които слагат началото на парашутнодесантните части у нас. 10 души от парашутната дружина скачат от безразсъдно малка височина – 80 метра m.

След освобождението на нашата страна през 1945 година г. '''на летище Враждебна започва обучението на военни парашутисти'''. Изпълняват се '''1900 скока без нито една авария''', въпреки че опитът е незначителен. Пред следващата година се провеждат 3 курса за любители парашутисти през юни, септември и октомври. В историята на българският парашутизъм завинаги ще останат имената на първите 4 жени и 17 мъже: Теофана Крил, Иванка Стойкова, Мика Ганчева и Донка Варчева. На 29 юни те скачат от 300 метра m с трофейни немски парашути РЦ-20, с трофеен самолет Ю-52. За първи път избухва белият пламък на парашута и над М. Байданов, Х. Явашев, Т. Иванов, Ст. Добрев, Л. Попов, Ф. Александров, Х. Вутов, Г. Генов, Ст. Навущанов, Р. Драгиев, П. Пеев, Д. Ножаров, И. Сергеев, Цв. Джурков, Й. Гьонков, Г. Попов и И. Бакалов.