Древни македонци: Разлика между версии

Ядрото на древномакедонската държава се оформя в земите на днешно [[Костурско]], [[Гревена (ном)|Гревенско]], [[Кожани (ном)|Кожанско]] и [[Сервия|Серфидженско]], сиреч по горната част на [[Бистрица (Гърция)|Бистричката долина]]. От тези места, македоните започват постепенно и трайно разширяване на племенния си съюз, най-вече в източна посока. По времето на класическа Гърция, те вече са заели здраво низината на Долен Вардар и Долна Бистрица, там се намират и техните основни твърдини и градища ([[Вергина]], [[Еге]], [[Пела]], [[Бер|Берея]], [[Миеза]] и други.) Мнозинството от тези наименования имат [[фриги|фригийски]] и [[траки|тракийски]] произход. Според някои историци това е народ образуван при налагане на името на [[Древна Македония|'''Македонското царство''']] над преобладаващата [[фриги|фригийско]] - [[траки|тракийска маса]] смесена с [[илири]], [[пеони]], [[дорийци]] и [[еолийци]] (последните две народности са едни от съставните части на [[елини]]те, а пеоните имат тракийски произход). Съвременните им древни гърци не са приемали за "елини" македоните и техните царе и те както посочва [[Демостен]] са смятани за варвари. Династията, при политическите си амбиции да завладее Елада, изтъква близост до гърците като, подобно на [[Одриско царство|одриската аристокрация ]] в Тракия, ползва старогръцки за официален език, но населението не говори този език. [[Плутарх]] и [[Квинт Курций Руф]] свидетелстват, че царете в Македония са говорели с народа и войската си на език различен от гръцкия. Явно поради близостта си с древна Гърция и нейните колонии, аристокрацията още от дълбока древност е подложена на силна елинска културна експанзия. Вероятно и наличието на дорийски и еолийски елементи сред населнието на държавата, допринася за относително бързото претапяне на местната върхушка в [[Елинизъм|елинската]] култура. Така е възможно да се е създл някакъв смесен говор. Все пак този диалект ще да е бил доста по-различен от останалите гръцки говори щом е бил неразбираем и чужд за елините и войските на македонският цар Филип ІІ са приемани като чужди завоеватели от тях, както посочват споменатите автори.