Чипровско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
През [[1630]]–[[1645]] г. епископ [[Петър Парчевич]], високообразован български католически духовник и дипломат, провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в централна [[Европа]]. Заедно с епископ [[Петър Богдан]] и [[Франческо Соймирович]] те посещават австрийския монарх [[Фердинанд II]] ([[1637]]–[[1657]]) и полско-литовския крал [[Сигизмунд III]] ([[Зигмунт III Ваза]], [[1587]]–[[1632]]) и наследника му [[Владислав IV]] ([[1632]]–[[1648]]), както и влашкият войвода [[Матей Басараб]] ([[1632]]–[[1654]]).
 
Около [[1647]] г. Османцитеосманците се изтеглят почти напълно от северозападна [[България]] във връзка с войната с [[Генуа]] за о-в [[Крит]], а [[Матей Басараб]] изпраща пратеници и обещава 20 000 войска в подкрепа на въстанието. В решителния момент обаче [[Сигизмунд III]] умира ([[20 май]] [[1648]]) и въстанието е отменено.
 
След неуспеха на кампанията, епископ [[Петър Парчевич]] заминва за [[Венеция]] заедно с чипровския управител [[Франческо Марканич]], а след това при новия полски крал [[Ян Казимир]] ([[1649]]–[[1648]]), както и в австрийския кралски двор, но и на трите места получава отказ. Епископ Парчевич се среща и с [[папа]] [[Инокентий Х]], а след [[1651]] посещава [[Германия]], [[Унгария]], [[Трансилвания]] и [[Влашко]]. Неуспехът на тези мисии и нежеланието на [[Австрия]] и [[Полша]] да оглавят антиосманската коалиция обаче осуетили избухването му и в този момент.