Марксизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 47:
На [[4 март]] [[1919]] г. по инициатива на [[РКП(б)]] и лично на лидера ѝ, [[Владимир Илич Ленин]], с цел развитие и разпространение на идеите на революционния интернационален социализъм, в противовес на реформаторския социализъм на Втория интернационал, е създаден [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]].
Възгледите на редица теоретици на комунизма, които признават прогресивното значение на [[Октомврийската революция]] в Русия, но подлагат на критика развитието ѝ (а някои даже отличат социалистическия характер на болшевизма, виждайки в него [[държавен капитализъм]]), започват да се наричат [[ляв комунизъм]]. Лявата опозиция в РКП(б) и ВКП(б) през 1920-те години настоява за вътрешнопартийна демокрация, и се обявява против „съветската буржоазия, кулаците и бюрократите“. Лявата опозиция в СССР прекратява съществуването си в резултат на репресии, но идеологията на нейния лидер [[Лев Троцки]], който е изгонен от страната ([[троцкизъм|троцкизма]]), става доста популярна в чужбина.
Комунистическата идеология, в този вид, в който става господстваща в [[СССР]] през 1920-те години, получава названието „[[марксизъм-ленинизъм]]“ . По-късно възниква така наречения „[[западен марксизъм]]“. За негови основоположници е прието да се считат [[Дьорд Лукач]], [[Карл Корш]] и [[Антонио Грамши]].
Разобличаването на [[сталинизъм|сталинизма]] на 20-ия конгрес на [[КПСС]] и съветския курс към икономическо развитие чрез политиката на „мирно съвместно съществуване“ предизвикват недоволството на лидера на [[Комунистическа партия на Китай|китайските комунисти]] [[Мао Дзедун]], поддържан от водача на [[Албанска партия на труда|Албанската партия на труда]], [[Енвер Ходжа]]. Политиката на съветския лидер [[Никита Хрушчов]] е наречена от тях „ревизионистка“. След съветско-китайските конфликти, много комунистически партии в Европа и Латинска Америка се разделят на групи — ориентирани към СССР и т.н. „антиревизионистки“ групи, ориентирани към [[Китай]] и [[Албания]]. В периода на 1960-те и 1970-те години, [[маоизъм|маоизмът]] се ползва със значителна популярност сред лявата интелигенция на Запад. Лидерът на [[КНДР]], [[Ким Ир Сен]], лавиращ между СССР и Китай, през 1955 г. провъзгласява идеологията „[[чучхе]]“, която е представена като хармонична трансформация на идеите на марксизма-ленинизма въз основа на древнокорейската философска мисъл.
== Исторически материализъм ==
| |||