Марксизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 52:
Комунистическата идеология, в този вид, в който става господстваща в [[СССР]] през 1920-те години, получава названието „[[марксизъм-ленинизъм]]“ . По-късно възниква така наречения „[[западен марксизъм]]“. За негови основоположници е прието да се считат [[Дьорд Лукач]], [[Карл Корш]] и [[Антонио Грамши]].
 
Разобличаването на [[сталинизъм|сталинизма]] на 20-ия конгрес на [[КПСС]] и съветския курс към икономическо развитие чрез политиката на „мирно съвместно съществуване“ предизвикват недоволството на лидера на [[Комунистическа партия на Китай|китайските комунисти]] [[Мао Дзедун]], поддържан от водача на [[Албанска партия на труда|Албанската партия на труда]], [[Енвер Ходжа]]. Политиката на съветския лидер [[Никита Хрушчов]] е наречена от тях „ревизионистка“. След съветско-китайските конфликти, много комунистически партии в Европа и Латинска Америка се разделят на групи — ориентирани към СССР и т.н. „антиревизионистки“ групи, ориентирани към [[Китай]] и [[Албания]]. В периода на 1960-те и 1970-те години, [[маоизъм|маоизмът]] се ползва със значителна популярност сред лявата интелигенция на Запад. Лидерът на [[КНДР]], [[Ким Ир Сен]], лавиращ между СССР и Китай, през 1955 г. провъзгласява идеологията „[[чучхе]]“, която е представена като хармонична трансформация на идеите на марксизма-ленинизма въз основа на древнокорейскатадревната корейска философска мисъл.
 
Някои от най-големите социалдемократически партии в Европа се отказват от поддръжка на марксизма ([[Социалдемократическа партия на Германия|Социалдемократическата партия на Германия]] през 1959 г. с приемането на [[Годесбергска програма|Годесбергската програма]], [[Испанска социалистическа работническа партия|Испанската социалистическа работническа партия]] през 1979 г. с избирането на [[Фелипе Гонсалес]] за лидер на партията).
 
Политиката и теоретичната обосновка на дейността на редица комунистически партии от Западна Европа, критикуващи през 1970-те и 1980-те години ръководството на КПСС в световното комунистическо движение, концепцията за [[диктатура на пролетариата]] и недостатъците на политическите свободи в страните, приели съветския модел на социализма, получават названието „[[еврокомунизъм]]“.
 
== Исторически материализъм ==