Иво Джима: Разлика между версии

==История==▼

===Преди 1945===▼

Преди [[Втора световна война|Втората световна война]] Иво Джима е управляван от префектурното правителство на [[Токио]]. Преброяването на населението от юни [[1943]] г. сочи, че островът има население от 1018 души (533 мъже, 485 жени) обитаващи 192 домакинства в 6 селища. Островът има начално училище и един полицай. Иво Джима е обслужван от пощенски кораб от Хахаджима един път месечно, както и от кораба — Nippon Yusen веднъж на няколко месеца. Икономиката на острова се крепи на добива на [[сяра]], отглеждането на [[захарна тръстика]] и [[риболов]]. Иво Джима е изолиран остров в центъра на [[Тихи океан|Тихия океан]] с лоши икономически перспективи, поради което трябва да внася всичкия си [[ориз]] и консумативи от близките острови.▼

Дори преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] на острова има гарнизон на японския императорски флот. Той се намира в южната част на Иво Джима. Той е забранен за посещение за местното цивилно население.▼

През [[1944]] г. започва масивна военна подготовка на територията на Иво Джима в очакване на американската [[инвазия]]. През юли цялото цивилно население е [[евакуация|евакуирано]] насила. От юли [[1944]] г. до този момент на острова вече няма постоянни обитатели.▼

===Битката за Иво Джима===▼

{{Инфокутия военен конфликт▼

| име = Битка за Иво Джима▼

| конфликт = [[Тихоокеанска война|Тихоокеанска кампания]] ([[Втора световна война]])▼

| картинка = ▼

| описание = ▼

| период = [[19 февруари]] - [[26 март]] [[1945]]▼

| място = о-в Йото (ам. Иво Джима), [[Япония]], архипелаг "Вулкански о-ви"▼

| причина = ▼

| повод = ▼

| територия = ▼

| страна1 = '''[[САЩ]]:'''<br/>[[Картинка:Flag of the United States (Pantone).svg|20px|border]][[САЩ]]▼

| страна2 = '''[[Япония]]''':<br/>[[Картинка:Flag of Japan.svg|20px|border]][[Япония]]▼

| резултат = победа за САЩ▼

| командир1 = [[Картинка:Marine corps flag.svg|20px|border]] [[генерал|ген.]] ([[армейски генерал|арм.ген]]) Холанд Смит, [[Картинка:USNavyInfantryBattalionFlag.svg|20px|border]] [[Адмирал|адм.]] Марк Митчер, [[Картинка:Us army air corps shield.svg|20px|border]]▼

| командир2 = [[Image:War flag of the Imperial Japanese Army.svg|20 px]] [[генерал|ген.]] Тадамити Курибаяси, [[подполковник|подполк.]] Такейти [[барон]] Ниси ▼

| сила1 = [[Американски морски пехотен корпус]], [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМФ на САЩ]], [[Военновъздушни сили на Съединените американски щати|ВВС на САЩ]]: 110,000▼

| сила2 = 21,000▼

| жертви1 = 26 038 (6 821 убити, 19 217 ранени, 2 пленени) ▼

| жертви2 = 22 060 (21 844 убити и самоубили се, 216 пленени)▼

}}▼

[[инвазия|Инвазията]] на Иво Джима започва на [[19 февруари]] [[1945]] г. и продължава до [[26 март]] [[1945]] г.▼

Битката е много важна част от [[Тихоокеанска война|Тихоокеанската война]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Морското нападение има за цел да спечели летищата на острова, които след това ще са от полза за инвазията на японската територия.▼

Битката е отбелязвана като една от най-ожесточените по време на войната. Позициите на армията на японския император били силно защитени с обширни [[бункер]]и, скрита артилерия и 18 километра тунели. Битката е първата американска атака над японски острови. Войниците на императора защитават своите позиции упорито. От около 21 100 японски войници в началото на битката над 20 000 биват убити и 1083 биват пленени.▼

Една от първите задачи след стъпването на острова на американските войници била превземането на планината Сурибачи. По време на второто издигане на американския флаг на върха на четвъртия ден от битката ([[23 февруари]]), [[Джо Розентал]] – фотографира пет морски пехотинци – [[Айра Хейс]], [[Майк Странк]], [[Рени Гагнон]], [[Харлън Блок]], [[Франклин Съзли]] и Джон Брадли от медицинския корпус на [[флот]]а. Снимката е отпечатана в стотици издания и придобива изключителна популярност. Тя печели наградата [[Пулицър]] за снимка през същатата година и в края на краищата се смята за един от най-значимите образи на войната и може би най-препечатваната снимка на всички времена.▼

През следващия месец в битка, трима от шестимата войници, издигнали [[знаме|флага]], са убити: [[Майк Странк|Странк]], [[Харлън Блок|Блок]] и [[Франклин Съзли|Съзли]].▼

Дори след [[капитулация]]та на планината Сурибачи, японците отстояват позициите си на острова. Генерал [[Тадамичи Курибаши]] все още разполага с осем [[пехота|пехотни]] [[батальон]]а, танков [[полк]], две [[Артилерия|артилерии]] и три [[батальон]]а с минохвъргачки, плюс 5000 артилеристи и▼

военноморска [[пехота]].▼

Дори и след като Иво Джима е на път да бъде обявен за безопасен, около 300 японски войници са оставени живи в островния лабиринт от пещери и тунели. Тези които не могат да се самоубият скрити в пещерите през деня, излизат през нощта за да дебнат за провизии. Впоследствие някои се предават и биват изненадани че американците се отнасят към тях със съчувствие като им предлагат [[вода]], [[цигари]], дори [[кафе]]. Последните изостанали от частта си войници (двама мъже) издържат шест години преди да се предадат през [[1951]] г. (други източници сочат за дата на предаване – [[6 януари]] [[1949]]).▼

Американските военни окупират Иво Джима до [[1968]] г., когато островът бива върнат на [[Япония]].▼

===Обединение на честта===▼

На [[19 февруари]] 1985, на 40 годишнината от деня, в който американските войски започват нападението над острова, ветерани от двете войски се събират за „Обединение на честта”. Това се случва на метри разстояние от точката, в която американските морски пехотинци стъпват на острова при [[десант]]а си.▼