Отваря главното меню

Промени

м
Formatting
{{обработка|форматиране}}
[[image:Notar um 1830.jpg|thumb|Нотариус, 1830]]
'''Нотариус''' (от [[латински]] '''Notarius''' ‘notārius‘), съгласно [[Закон за нотариусите и нотариалната дейност|Закона за нотариусите и нотариалната дейност]] е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия и е вписано в регистъра на [[Нотариалната камара]].
 
Нотариусът лично извършва нотариални и други предвидени от закона действия. Районът му на действие съвпада с района на съответния районен [[съд]].
'''Нотариусът '''на Европейския континент е специално лице, отговарящо на определени критерии и условия. На тези лица съответната държава е делегирала извършването на специфични дейности, функции и услуги, в областта на гражданския оборот и гражданско-правните обществени отношения, с цел постигане на висока правна сигурност в отношенията между частните субекти (физически и юридически лица).
 
===Различия===
Нотариусът в [[Европа]] ''' [http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary] '''се нарича още Латински нотариус. Тези нотариуси се различават коренно от Англосаксонските нотариуси ''' [http://en.wikipedia.org/wiki/Notary_public The Notary Public]''', които действат на територията на [[САЩ]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]],и прилежащите й територии. {{[http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary]}}
 
Нотариусът в [[Европа]] ''' [http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary] ''', се нарича още Латински нотариус. Тези нотариуси се различават коренно от Англосаксонските нотариуси ''' [http://en.wikipedia.org/wiki/Notary_public The Notary Public]''', които действат на територията на [[САЩ]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]],и прилежащите й територии. {{[http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary]}}
 
В [[Канада]] действат и двете системи, според провинцията и историческата й принадлежност – към [[Франция]] или [[Англия]].
 
'''Латинските нотариуси''' или наричани още '''Гражданско-правните нотариуси''', черпят своята власт от предоставените им от държавата функции. Подчиняват се единствено на закона, морала, независимостта и безпристрастността. Издадените и удостоверени от тях актове са със силата на държавен /публичен/ акт. {{[http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary]}}
 
За разлика от '''обществените [[англосаксонски]] нотариуси''', латинските нотариуси са висококвалифицирани, практикуващи юристи, които отговарят на много изисквания, като стаж, ценз, чисто съдебно минало, спечелен състезателен конкурс, държавна изпитна комисия, възраст, и др. {{[http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary]}}
 
'''Латинските нотариуси''' осигуряват пълна гама от юридически услуги, предвидени в законодателството на съответната държава.
Те изпълняват публична длъжност, но все пак работят на частна практика.
 
'''Англосаксонският публичен нотариус''' не е [[юрист]] и '''не е''' висококвалифициран специалист. Най-често за дейността им се получава срочен [[лиценз]], който би могъл да бъде подновен. Докато това важи за [[САЩ]], във [[Великобритания]], често може да се срещне нотариус, чиято основна професия е '''адвокатската'''. Там, нотариалната дейност също е '''лицензирана'''. {{[http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary]}}
Заплаща се такса за услугата от клиента. Държавата не им заплаща възнаграждение.
 
==Възнаграждение==
Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.
 
На нотариуса се заплаща '''възнаграждение''', което се нарича '''нотариална такса'''.
Европейските нотариуси членуват по право в браншови национални камари и организации. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в Съюза на Латинските нотариуси ''' ''' {{[http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary]}}
 
Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента. Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича '''съдия'''.
В Европа нотариалната практика се наследява при определени условия. Често се предава в поколението. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от [[средновековието]], насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите.
 
Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното '''възнаграждение''' с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.
Англосаксонският публичен нотариус не е [[юрист]] и не е висококвалифициран специалист. Най-често за дейността им се получава срочен [[лиценз]], който би могъл да бъде подновен. Докато това важи за [[САЩ]], във [[Великобритания]], често може да се срещне нотариус, чиято основна професия е адвокатската. Там, нотариалната дейност също е лицензирана. {{[http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary]}}
 
==Камари и организации==
Във Великобритания става все по-доходоносно да се притежава лиценз за нотариус, тъй като много от [[емигрантите]] са свикнали с този правен ред и изискват подобни услуги.
 
Европейските нотариуси членуват по право в '''браншови национални камари и организации'''. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в '''Съюза на Латинските нотариуси''' ''' ''' {{[http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil Law Notary]}}
 
==Наследяване на нотариалната практика==
 
В Европа нотариалната практика се наследява при определени условия. Често се предава в поколението. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от [[средновековието]], насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите.
 
==Историческо развитие на нотариуса в България==
След [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F] [[Освобождението на България]] ([[1878г.]]), и по-конкретно след 1885г., нотариалните действия се извършват от нотариуси и мирови съдии. <ref>Закон за нотариусите от 1885г.</ref>
 
В различните периоди - 1878-1944г., 1944-1948г. и след 1990г., до 1996 година, длъжностните лица натоварени с тази дейност са наричани - мирови съдии, околийски съдии, народни съдии, районни съдии и нотариуси. '''Закон за нотариусите от 1885г.''' {{извод от кн."Българско нотариално право", Д-р Панчо Бешков}} <ref>[http://www.notaric.net/%D0%9D%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D1%81-%D0%A1%D0%BD%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 История на професията]</ref>
 
По време на социализма, поради '''ограниченията''' в правото на собственост върху недвижимите имоти, също и поради стеснения кръг от '''икономически отношения''' между физически (частни) лица ( [[физическо лице]] ), които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от '''социалистическата теория''', нотариалните сделки са в ограничено количество. „Пак там“
 
През 80-те години на [[20 век]], се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1973г., също в по-ограничени количества, доколкото по това време гражданите са имали достъп до пазара на леки автомобили. {{Христо Омарбалиев "Ръководство по нотариални действия", 1973г.}} „Пак там“
 
С увеличаване на '''гражданския оборот''' и на частноправните сделки през '''90-те''' години на ХХ век, установената от [[социалистическата]] държава нотариална система, в частност '''Нотариалните служби''' към Районните съдилища, са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове, и да задоволят по този начин нарасналите му потребности, при условията на '''пазарна''' [[икономика]]. „Пак там“
 
Извършването на нотариалната [[реформа]] през 1996-1998г., е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на [[Република България]] в [[Европейския съюз]]. [[Мотивите]] са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар. Да се създаде '''нотариус равностоен на европейския''', който да не е зависим - т.е. да не е държавен служител. Да е несменяем и гарантиран. Да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е '''безпристрастен'''. Да се подчинява '''единствено на закона'''. Услугите на нотариуса да са по-достъпни. „Пак там“
 
==Нотариусът в България днес==
През 2004 година се състои третия конкурс за нотариуси, в резултат, на който нотариусите в Република България достигат 530.
 
Към 2012 година, нотариусите в Република България начисляват над 600. <ref>[http://www.notary-chamber.org/history.html Сайт на Нотариална камара на Р. България]</ref>
 
===Нотариалната Камара===
Всички те са членове по право и задължение в Нотариалната Камара на Република България. Нотариалната камара е член на Международния съюз на латинските нотариуси.
С резолюция № 42 на Общото събрание на Нотариатите членове на Международния съюз на Латинския нотариат, на 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на съюза. <ref>[http://www.notary-chamber.org/history.html Сайт на Нотариална камара на Р. България]</ref>
 
Всички тенотариуси са членове по право и задължение в '''Нотариалната Камара на Република България'''. Нотариалната камара е член на '''Международния съюз на латинските нотариуси'''.
Днес, „частен” е отпаднало от разговорното словосъчетанието „частен нотариус”. Законодателството борави с „нотариус”.
С резолюция № 42 на Общото събрание на Нотариатите членове на Международния съюз на Латинския нотариат, на 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на съюза. <ref>[http://www.notary-chamber.org/history.html„Пак Сайт на Нотариална камара на Р. България]</ref>там“
 
Професионалният празник на българските нотариуси е 24 октомври.
 
==Печат на нотариуса==
 
Нотариалният печат се издава със Заповед на '''Министъра на правосъдието''', по образец.
 
Съдържа '''„Република България”''', което го прави част от '''Държавния печат''' на Републиката.
 
Българският нотариален печат е единственият нотариален печат в Европа без вложен в него национален символ или герб.
Състои се единствено от буквени знаци и цифри. Има кръгла форма и определен диаметър. Без определен цвят. Може да бъде мокър, релефен или восъчен.
Мокрият отпечатък е задължителен по закон. Останалите са допълнителни и незадължителни. <ref>[http://www.lex.bg/members/notarius_stoyanova/page6.php Печат на нотариуса]</ref>
 
==Разни==
 
Днес, „частен” е отпаднало от разговорното словосъчетанието „частен„'''частен нотариус”нотариус'''”. Законодателството борави с '''„нотариус”'''.
 
'''Професионалният празник''' на българските нотариуси е '''24 октомври'''. „Нотариалната Камара“
 
== Източници ==
532

редакции