Разлика между версии на „Иво Джима“

| командир2 = [[Image:War flag of the Imperial Japanese Army.svg|20 px]] [[генерал|ген.]] Тадамити Курибаяси, [[подполковник|подполк.]] Такейти [[барон]] Ниси
| сила1 = [[Американски морски пехотен корпус]], [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМФ на САЩ]], [[Военновъздушни сили на Съединените американски щати|ВВС на САЩ]]: 110,000
| сила2 = Императорска армия на Япония - корпус Огасавара ~ 24,000
| сила2 = 21,000
| жертви1 = 2628 038688 (6 821 убити, 19 217 ранени, 2648 контузени, 2 пленени)
| жертви2 = 2223 060389 (21до 84426 март - 20 703 убити и самоубили се, 216 пленени, до края на май 1602 убити и 867 пленени)
}}
[[инвазия|Инвазията]] на Иво Джима започва на [[19 февруари]] [[1945]] г., въпреки прибързаното съобщение на командващия десанта ген. Смит от 15 март за пълна победа, ожесточените боеве продължават изключително интензивно 36 дни до [[26 март]] [[1945]] г., когато последната японска атака е отблъсната и отбраната на острова е счетена за подавена, но японските части не капитулират, останалите към 2500 защитници контролират поздемните укрепления и от там продължават да нанасят удари по американските части, особено интензивно до края на май 1945г., в тези боеве, два месеца след като битката вече наистина е обявена за "приключила", са убити 1602 и пленени 867 японски войници и офицери,<ref>[http://alexgbolnych.narod.ru/morison/16.htm Сэмуэль Э. Морисон. Флот двух океанов. Глава 16. ИВОДЗИМА И ОКИНАВА, февраль - август 1945]</ref> последните двама войници Куфуку Ямакадзэ и Ринсоку Мацуда са заловени едва в 1951г.<ref>Toland, p. 737</ref>
[[инвазия|Инвазията]] на Иво Джима започва на [[19 февруари]] [[1945]] г. и продължава до [[26 март]] [[1945]] г.
Битката е много важна част от [[Тихоокеанска война|Тихоокеанската война]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Морското нападение има за цел да спечели летищата на острова, които след това ще са от полза за инвазията на японската територия.
 
В сравнение с другите битки на [[Втора световна война|Втората световна война]] операцията е скромна като мащаб на ангажираните в сражението сили и средства и големина на фронта на настъпление, но е най-тежкото сухопътно сражение в [[Тихоокеанска война]] и важна част от нея. Морското нападение има за цел да овладее летищата на острова, от които японските градове попадат в обсега на американската бомбардировъчна авиация (бомбардирането на Токио, Нагоя и Осака оттук започва незабавно), и могат да ползват острова като база за нахлуване на японска територия. Още в първия ден на сраженията на десантните войски са нанесени тежки загуби в жива сила: 501 убити, 47 умрели от раните си, 1755 ранени, 18 изчезнали безследно и 99 контузени, 24-и и 25-и полкове на морската пехота на САЩ за няолкоко часа бой губят 25 % от лечния състав, от 56 стоварени при десанта танка са унищожени 26.<ref> S. E. Morison. The Two-Ocean War. — New York: Ballantine Books, 1963. — С. 443. — ISBN 45-02493-1-195</ref> На 21 февруари въздушна атака японски камикадзе поразява два самолетоносача - потопен е «Бисмарк Си» и тежко повреден «Саратога». Битката за Иводжима се оказва най-кръвопролитната за цялото съществуване на Корпуса на морската пехота на САЩ, и също единствената операция на Японската армия в хода на войната в Тихи океан, в която общите загуби на САЩ надхвърлят тези на Японии. Количеството на убити и ранени американски военнослужещи само в първите три дни на сраженията е най голямото в цялата военна история на страната.<ref> S. E. Morison. The Two-Ocean War. — New York: Ballantine Books, 1963. — С. 443. — ISBN 45-02493-1-195</ref> Значителни загуби понасят 3-та, 4-та и 5-та дивизии на морската пехота. ВМФ на САЩ губи 18 кораба, включително самолетоноса, поразени най-вече при авиоудари и ответен огън на японската берегова артиллерия.<ref>[http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/iwo-jima-1.htm БИТВА ЗА ОСТРОВ ИВОДЗИМА, 2008-12-02] [http://www.webcitation.org/651Qyvo3J] 2012.01.28</ref>
Битката е отбелязвана като една от най-ожесточените по време на войната. Позициите на армията на японския император били силно защитени с обширни [[бункер]]и, скрита артилерия и 18 километра тунели. Битката е първата американска атака над японски острови. Войниците на императора защитават своите позиции упорито. От около 21 100 японски войници в началото на битката над 20 000 биват убити и 1083 биват пленени.
 
Боевете са едни от най-ожесточените по време на войната в тихия океан. Позициите на армията на японския император са прецизно устоени с мощни фортирикации, добри комуникационни връзки и силно защитени в [[бункер]]и картечни гнезда, артилерия и 18 километра тунели. Това е първата и фактически последната голяма атака на американски сухопътни сили срещу японски остров. Войниците на императора непоколебимо се сражават до смърт, въпреки че никой не успява да напусне острова, в плен попадат по-малко от 5% почти всичките изпаднали в безсъзнание при боевете или от жажда и глад или тежко ранени и осакатени войници, всички останали са убити, а хиляди не отстъпват към главните сили след като изчерпват мунициите и си се самоубиват, нарушавайки забраната на командващия, с което чуствително облекчават задачата на противника.
Една от първите задачи след стъпването на острова на американските войници била превземането на планината Сурибачи. По време на второто издигане на американския флаг на върха на четвъртия ден от битката ([[23 февруари]]), [[Джо Розентал]] – фотографира пет морски пехотинци – [[Айра Хейс]], [[Майк Странк]], [[Рени Гагнон]], [[Харлън Блок]], [[Франклин Съзли]] и Джон Брадли от медицинския корпус на [[флот]]а. Снимката е отпечатана в стотици издания и придобива изключителна популярност. Тя печели наградата [[Пулицър]] за снимка през същатата година и в края на краищата се смята за един от най-значимите образи на войната и може би най-препечатваната снимка на всички времена.
 
ЕднаПревземането отс първитецената задачина следтежки стъпванетозагуби на островапланината наСурибачи, американскитее войниципървият билаголям превземанетовоенен и пропаганден успех на планинатадесантите Сурибачивойски. По време на второто издигане на американския флаг на върха й на четвъртия ден от битката ([[23 февруари]]), [[Джо Розентал]] – фотографира пет морски пехотинци – [[Айра Хейс]], [[Майк Странк]], [[Рени Гагнон]], [[Харлън Блок]], [[Франклин Съзли]] и Джон Брадли от медицинския корпус на [[флот]]а. Снимката е отпечатана в стотици издания и придобива изключителна популярност. Тя печели наградата [[Пулицър]] за снимка през същатата година и в края на краищата се смята за един от най-значимите образи на войната и може би най-препечатваната снимка на всички времена. През следващия месец в битка, трима от шестимата войници, издигнали [[знаме|флага]], са убити: [[Майк Странк|Странк]], [[Харлън Блок|Блок]] и [[Франклин Съзли|Съзли]].
През следващия месец в битка, трима от шестимата войници, издигнали [[знаме|флага]], са убити: [[Майк Странк|Странк]], [[Харлън Блок|Блок]] и [[Франклин Съзли|Съзли]].
 
Падането на Сурибачи, обаче не демобилизира японците, те отстояват позициите си, дори контраатакуват и твърдо отбраняват острова. Генерал [[Тадамичи Курибаши]] и след тази загуба разполага с още осем комплектовани [[пехота|пехотни]] [[батальон]]а, танков [[полк]], две [[Артилерия|артилерии]] и три [[батальон]]а с минохвъргачки, плюс 5000 артилеристи и части на военноморската [[пехота]]. Имперският генерален щаб, обаче, не е във възможност да организира снабдяването на своите войски, не само с подкрепления, гориво и оръжие, но дори с муниции и продоволствие, те се сражават гладни, особено убийствена е липсата на вода, но и това не прекършва волята им. Изпавени пред 5-кратно превъзхождащ ги в жива сила противник с перфектно снабдяване и мощна огнева подръжка от авиация и флот, изчерпали боеприпасите си японците в нощтта на 25 срещу 26 март се вдигат на последна атака водени лично от ген. Курибаши и контраадмирал Итимару. Внезапната атака нанася нови чуствителни загуби на противника, но командващия и котраадмирала загиват при тази битка, оцелелите се връщат в пещерите, излизат през нощта за провизии, и продължават да оказват съпротива месеци наред. Незнаейки как да се справят с тях американците се опитват да ги изкарат от укрепеният им лабиринт като демонстрират съчувствие и им предлагат [[вода]], [[цигари]], дори [[кафе]].
Дори след [[капитулация]]та на планината Сурибачи, японците отстояват позициите си на острова. Генерал [[Тадамичи Курибаши]] все още разполага с осем [[пехота|пехотни]] [[батальон]]а, танков [[полк]], две [[Артилерия|артилерии]] и три [[батальон]]а с минохвъргачки, плюс 5000 артилеристи и
военноморска [[пехота]].
 
Перди да загине водейки последната атака контраадмирал Итимару оставя завет-послание адресирано до президента на САЩ станало световно известно като «писмо към Рузвелт» <ref name="letter">{{cite web
Дори и след като Иво Джима е на път да бъде обявен за безопасен, около 300 японски войници са оставени живи в островния лабиринт от пещери и тунели. Тези които не могат да се самоубият скрити в пещерите през деня, излизат през нощта за да дебнат за провизии. Впоследствие някои се предават и биват изненадани че американците се отнасят към тях със съчувствие като им предлагат [[вода]], [[цигари]], дори [[кафе]]. Последните изостанали от частта си войници (двама мъже) издържат шест години преди да се предадат през [[1951]] г. (други източници сочат за дата на предаване – [[6 януари]] [[1949]]).
| datepublished = 1 августа 2001
| url = http://www.yoyokaku.com/itimarurinosuke.htm
| title = Текст на "Писмо към Рузвелт"
| accessdate = 2008-11-28
| lang = ja
| archiveurl = http://www.webcitation.org/651Qxprzm
| archivedate = 2012-01-28
}}</ref> Предвиждайки, че ще загине и противника ще обискира телата на убитите офицери, той намира оригинален начин да изпрати това писмо на президента - слага го в куртка с която влиза в бой и след като е убит в него писмото наистина е намерено от американците на [[11 июни]] то е публикувано от вестниците в САЩ. В него покойният адмирал посочва отговорността за започването на войната в Тихия океан на президента Рузвелт и критикува имперските амбиции на САЩ в тихоокеанско-азиатския регион. Също така той обвинява Рузвелт за това, че води война против националистическата диктатура на Хитлер, имайки за съюзник комунистическата диктатура на Сталин и поддържа приятелски отношения с такъв диктатор.
 
Трудноизвоюваната от американската армия победа над Иводжима срещу петорно по малоброен и гладен и лишен от боеприпаси противник, стряска командването какво очаква войските при нахлуване на японските острови - отпора и размера на загубите в борбата за завладяване на целия архителаг остров по остров, които могат да съсипят американската армия и държава или най-малко тежко да ги деморализират. Въпреки че в бомбардировките на Токио и Кобе изгарят повече от 100,000 души, нещата се повтарят в битката за друг малък остров - Окинава. Това дава тласък на решаването на въпроса с победата над Япония със силата на ядреното оръжие. Първата атомна бомбанрдировка в света е извършена още преди Иводжима да е напълно прочистен от въоръжени японски воиници, на 6-ти и 9ти август ядрени бомби са пуснати върху [[Хирошима]] и върху [[Нагасаки]], загиват 330 000 мирни граждани, 476 000 са ранени, бездомни остават 9 200 000.
Американските военни окупират Иво Джима до [[1968]] г., когато островът бива върнат на [[Япония]].
 
Последните несложили оръжие японски войници са пленени години след дебаркирането на острова на [[6 януари]] [[1949]], други източници сочат, че това става в [[1951]] г., шест години след началото на операцията.
 
Американските военни окупират Иво Джима до [[1968]] г., когато под силният натиск на правителството на съюзната им вече страна островът бивае върнат на [[Япония]].
 
===Обединение на честта===
Анонимен потребител