Разлика между версии на „Иво Джима“

| командир1 = [[Картинка:Marine corps flag.svg|20px|border]] [[генерал|ген.]] ([[армейски генерал|арм.ген]]) Холанд Смит, [[Картинка:USNavyInfantryBattalionFlag.svg|20px|border]] [[Адмирал|адм.]] Марк Митчер, [[Картинка:Us army air corps shield.svg|20px|border]]
| командир2 = [[Image:War flag of the Imperial Japanese Army.svg|20 px]] [[генерал|ген.]] Тадамити Курибаяси, [[подполковник|подполк.]] Такейти [[барон]] Ниси
| сила1 = [[Американски морски пехотен корпус]], [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМФ на САЩ]], [[Военновъздушни сили на Съединените американски щати|ВВС на САЩ]] ? : 110,000
| сила2 = Императорска армия на Япония - корпус Огасавара ~ 24,000
| жертви1 = 28 688 (6 821 убити, 19 217 ранени, 2648 контузени, 2 пленени)
[[инвазия|Инвазията]] на Иво Джима започва на [[19 февруари]] [[1945]] г. ожесточените боеве продължават изключително интензивно 36 дни (въпреки прибързаното съобщение на командващия десанта ген. Смит от 15 март за спечелена победа) до [[26 март]] [[1945]] г., когато последната японска атака е отблъсната и отбраната на острова е счетена за подавена, но японските части не капитулират, останалите към 2500 защитници контролират поздемните укрепления и от там продължават да нанасят удари по американските части, особено интензивно до края на май 1945г., в тези боеве, два месеца след като битката вече наистина е обявена за "приключила", са убити 1602 и пленени 867 японски войници и офицери,<ref>[http://alexgbolnych.narod.ru/morison/16.htm Сэмуэль Э. Морисон. Флот двух океанов. Глава 16. ИВОДЗИМА И ОКИНАВА, февраль - август 1945]</ref> последните двама войници Куфуку Ямакадзэ и Ринсоку Мацуда са заловени едва в 1951г.<ref>Toland, p. 737</ref>
 
В сравнение с другите битки на [[Втора световна война|Втората световна война]] операцията е скромна като мащаб на ангажираните в сражението сили и средства и големина на фронта на настъпление, но е най-тежкото сухопътно сражение в [[Тихоокеанска война]] и важна част от нея. Морското нападение има за цел да овладее летищата на острова, от които японските градове попадат в обсега на американската бомбардировъчна авиация (бомбардирането на Токио, Нагоя и Осака оттук започва незабавно), и могат да ползват острова като база за нахлуване на японска територия. Още в първия ден на сраженията на десантните войски са нанесени тежки загуби в жива сила: 501 убити, 47 умрели от раните си, 1755 ранени, 18 изчезнали безследно и 99 контузени, 24-и и 25-и полкове на морската пехота на САЩ за няолкоко часа бой губят 25 % от личния състав, са унищожени 26 от 56 танка стоварени при десанта.<ref> S. E. Morison. The Two-Ocean War. — New York: Ballantine Books, 1963. — С. 443. — ISBN 45-02493-1-195</ref> На 21 февруари с въздушна атака японски камикадзе поразяват два самолетоносача - потопен е самолетоносача «Бисмарк Си» и тежко повреден самолетоносача «Саратога». Битката за Иводжима се оказва най-кръвопролитната за цялото съществуване на Корпуса на морската пехота на САЩ, и също единствената операция на Японската армия в хода на войната в Тихи океан, в която общите загуби на САЩ надхвърлят тези на ЯпонииЯпония. Количеството на убити и ранени американски военнослужещи само в първите три дни на сраженията е най голямото в цялата военна история на страната.<ref> S. E. Morison. The Two-Ocean War. — New York: Ballantine Books, 1963. — С. 443. — ISBN 45-02493-1-195</ref> Значителни загуби понасят 3-та, 4-та и 5-та дивизии на морската пехота. ВМФ на САЩ губи 18 кораба, включително самолетоносач, поразени най-вече при успешни авиоудари и ответен огън на японската берегова артиллерия.<ref>[http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/iwo-jima-1.htm БИТВА ЗА ОСТРОВ ИВОДЗИМА, 2008-12-02] [http://www.webcitation.org/651Qyvo3J] 2012.01.28</ref>
 
Боевете са едни от най-ожесточените по време на войната в тихия океан. Позициите на армията на японския император са прецизно устоени с мощни фортирикации, добри комуникационни връзки и силно защитени в [[бункер]]и картечни гнезда, артилерия в прикрития и 18 километра тунели. Това е първата и заедно с [[Окинава]] фактически единствените големи директни атаки на американски сухопътни сили срещу японски острови. Войниците на императора непоколебимо се сражават до смърт, въпреки че никой не успява да напусне острова, в плен попадат по-малко от 5% почти всичките изпаднали в безсъзнание при боевете или от жажда и глад или тежко ранени и осакатени войници, всички останали са убити, а хиляди не отстъпват към главните сили след като изчерпват мунициите и си се самоубиват, нарушавайки забраната на командващия, с което чуствително облекчават задачата на противника.
 
Превземането с цената на тежки загуби на планината Сурибачи, е първият голям военен и пропаганден успех на десантите войски. По време на второто издигане на американския флаг на върха й на четвъртия ден от битката ([[23 февруари]]), [[Джо Розентал]] – фотографира пет морски пехотинци – [[Айра Хейс]], [[Майк Странк]], [[Рени Гагнон]], [[Харлън Блок]], [[Франклин Съзли]] и Джон Брадли от медицинския корпус на [[флот]]а. Снимката е отпечатана в стотици издания и придобива изключителна популярност. Тя печели наградата [[Пулицър]] за снимка през същатата година и в края на краищата се смята за един от най-значимите пропагандни образи наот войната и може би най-препечатваната снимка на всички времена. През следващия месец в битка, трима от шестимата войници, издигнали [[знаме|флага]], са убити: [[Майк Странк|Странк]], [[Харлън Блок|Блок]] и [[Франклин Съзли|Съзли]].
 
Падането на Сурибачи, обаче не демобилизира японците, те отстояват позициите си, дори контраатакуват и твърдо отбраняват острова. Генерал [[Тадамичи Курибаши]] и след тази загуба разполага с още осем комплектовани [[пехота|пехотни]] [[батальон]]а, танков [[полк]], две [[Артилерия|артилерии]] и три [[батальон]]а с минохвъргачки, плюс 5000 артилеристи и части на военноморската [[пехота]]. Имперският генерален щаб, обаче, не е във възможност да организира снабдяването на своите войски, не само с подкрепления, гориво и оръжие, но дори с муниции и продоволствие, те се сражават гладни, особено убийствена е липсата на вода, но и това не прекършва волята им. Изпавени пред 5-кратно превъзхождащ ги в жива сила противник с перфектно снабдяване и мощна огнева подръжка от авиация и флот, изчерпали боеприпасите си японците в нощтта на 25 срещу 26 март се вдигат на последна атака водени лично от ген. Курибаши и контраадмирал Итимару. Внезапната атака нанася нови чуствителни загуби на противника, но командващия и котраадмирала загиват при тази битка, оцелелите се връщат в пещерите, излизат през нощта за провизии, и продължават да оказват съпротива месеци наред. Незнаейки как да се справят с тях американците се опитват да ги изкарат от укрепеният им лабиринт като демонстрират съчувствие и им предлагат [[вода]], [[цигари]], дори [[кафе]].
 
Перди да загине водейки последната атака контраадмирал Итимару оставя заветЗавет-послание адресирано до президента на САЩ станало световно известно като «писмо към Рузвелт» <ref name="letter">{{cite web
| datepublished = 1 августа 2001
| url = http://www.yoyokaku.com/itimarurinosuke.htm
| archiveurl = http://www.webcitation.org/651Qxprzm
| archivedate = 2012-01-28
}}</ref> Предвиждайки, че ще загине и противника ще обискира телата на убитите офицери, той намира оригинален начин да изпрати това писмо на президента - слага го в курткакуртката с която влиза в бой и след като е убит в него писмото наистина е намерено от американците на [[11 июниюни]] то е публикувано от вестниците в САЩ. В него покойният адмирал посочва отговорността за започването на войната в Тихия океан на президента Рузвелт и критикува имперските амбиции на САЩ в тихоокеанско-азиатския регион. Също така той обвинява Рузвелт за това, че води война против националистическата диктатура на Хитлер, имайки за съюзник комунистическата диктатура на Сталин и поддържа приятелски отношения с такъв диктатор.
 
Трудноизвоюваната от американската армия победа над Иводжима срещу петорно по малоброен и гладен и лишен от боеприпаси противник, стряска командването какво очаква войските при нахлуване на японските острови - отпора и размера на загубите в борбата за завладяване на целия архителаг остров по остров, които могат да съсипят американската армия и държава или най-малко тежко да ги деморализират. Въпреки че в бомбардировките на Токио и Кобе изгарят повече от 100,000 души, нещата се повтарят в битката за друг малък остров - Окинава. Това дава тласък на решаването на въпроса с победата над Япония със силата на ядреното оръжие. Първата атомна бомбанрдировка в света е извършена още преди Иводжима да е напълно прочистен от въоръжени японски воиници, на 6-ти и 9ти август ядрени бомби са пуснати върху [[Хирошима]] и върху [[Нагасаки]], загиват 330 000 мирни граждани, 476 000 са ранени, бездомни остават 9 200 000.
Анонимен потребител