Иво Джима: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40:
[[инвазия|Инвазията]] на Иво Джима започва на [[19 февруари]] [[1945]] г. ожесточените боеве продължават изключително интензивно 36 дни (въпреки прибързаното съобщение на командващия десанта ген. Смит от 15 март за спечелена победа) до [[26 март]] [[1945]] г., когато последната японска атака е отблъсната и отбраната на острова е счетена за подавена, но японските части не капитулират, останалите към 2500 защитници контролират поздемните укрепления и от там продължават да нанасят удари по американските части, особено интензивно до края на май 1945г., в тези боеве, два месеца след като битката вече наистина е обявена за "приключила", са убити 1602 и пленени 867 японски войници и офицери,<ref>[http://alexgbolnych.narod.ru/morison/16.htm Сэмуэль Э. Морисон. Флот двух океанов. Глава 16. ИВОДЗИМА И ОКИНАВА, февраль - август 1945]</ref> последните двама войници Куфуку Ямакадзэ и Ринсоку Мацуда са заловени едва в 1951г.<ref>Toland, p. 737</ref>
В сравнение с другите битки на [[Втора световна война|Втората световна война]] операцията е скромна като мащаб на ангажираните в сражението сили и средства и големина на фронта на настъпление, но е най-тежкото сухопътно сражение в [[Тихоокеанска война]] и важна част от нея. Морското нападение има за цел да овладее летищата на острова, от които японските градове попадат в обсега на американската бомбардировъчна авиация ([[Бомбардиране на Токио|бомбардирането на Токио]], [[Нагоя]] и [[Осака]] оттук започва незабавно), и могат да ползват острова като база за нахлуване на японска територия. Още в първия ден на сраженията на десантните войски са нанесени тежки загуби в жива сила: 501 убити, 47 умрели от раните си, 1755 ранени, 18 изчезнали безследно и 99 контузени, 24-и и 25-и полкове на морската пехота на САЩ за няолкоко часа бой губят 25 % от личния състав, са унищожени 26 от 56 танка стоварени при десанта.<ref> S. E. Morison. The Two-Ocean War. — New York: Ballantine Books, 1963. — С. 443. — ISBN 45-02493-1-195</ref> На 21 февруари с въздушна атака японски камикадзе поразяват два самолетоносача - потопен е самолетоносача «Бисмарк Си» и тежко повреден самолетоносача «Саратога». Битката за Иводжима се оказва най-кръвопролитната за цялото съществуване на Корпуса на морската пехота на САЩ, и също единствената операция на Японската армия в хода на войната в Тихи океан, в която общите загуби на САЩ надхвърлят тези на Япония. Количеството на убити и ранени американски военнослужещи само в първите три дни на сраженията е най голямото в цялата военна история на страната.<ref> S. E. Morison. The Two-Ocean War. — New York: Ballantine Books, 1963. — С. 443. — ISBN 45-02493-1-195</ref> Значителни загуби понасят 3-та, 4-та и 5-та дивизии на морската пехота. ВМФ на САЩ губи 18 кораба, включително самолетоносач, поразени най-вече при успешни авиоудари и ответен огън на японската берегова артиллерия.<ref>[http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/iwo-jima-1.htm БИТВА ЗА ОСТРОВ ИВОДЗИМА, 2008-12-02] [http://www.webcitation.org/651Qyvo3J] 2012.01.28</ref>
Боевете са едни от най-ожесточените по време на войната в тихия океан. Позициите на армията на японския император са прецизно устоени с мощни фортирикации, добри комуникационни връзки и силно защитени в [[бункер]]и картечни гнезда, артилерия в прикрития и 18 километра тунели. Това е първата и заедно с [[Окинава]] фактически единствените големи директни атаки на американски сухопътни сили срещу японски острови. Войниците на императора непоколебимо се сражават до смърт, въпреки че никой не успява да напусне острова, в плен попадат по-малко от 5% почти всичките изпаднали в безсъзнание при боевете или от жажда и глад или тежко ранени и осакатени войници, всички останали са убити, а хиляди не отстъпват към главните сили след като изчерпват мунициите и си се самоубиват, нарушавайки забраната на командващия, с което чуствително облекчават задачата на противника.
Ред 60:
Трудноизвоюваната от американската армия победа над Иводжима срещу пет пъти по-малоброен, гладен и лишен от боеприпаси противник, стряска командването какво очаква войските при нахлуване на японските острови - отпора и размера на загубите в борбата за завладяване на целия архителаг остров по остров, които могат да съсипят американската армия и държава или най-малко тежко да ги деморализират. Въпреки че в бомбардировките на Токио и Кобе изгарят повече от 100,000 души, нещата се повтарят в битката за друг малък остров - Окинава. Това дава тласък на решаването на въпроса с победата над Япония със силата на ядреното оръжие. Първата атомна бомбанрдировка в света е извършена още преди Иводжима да е напълно прочистен от въоръжени японски воиници, на 6-ти и 9ти август ядрени бомби са пуснати върху [[Хирошима]] и върху [[Нагасаки]], загиват 330 000 мирни граждани, 476 000 са ранени, бездомни остават 9 200 000.
Последните несложили оръжие японски войници на Иво Джима са пленени години след дебаркирането на острова на [[6 януари]] [[1949]], други източници сочат, че това става в [[1951]] г., шест години след началото на операцията.
Американските военни окупират Иво Джима до [[1968]] г., когато под силният натиск на правителството на съюзната им вече страна островът е върнат на [[Япония]].
| |||