Битка за Иво Джима: Разлика между версии

Най-високата точка се намира на планината Сурибачи в северната част на острова. Висока 169 метра, тя се смята за спящ [[вулкан]]. Иво Джима е необичайно равнинен за [[вулканичен остров]].

 

===Преди 1945===

Преди [[Втора световна война|Втората световна война]] Иво Джима е управляван от префектурното правителство на [[Токио]]. Преброяването на населението от юни [[1943]] г. сочи, че островът има население от 1018 души (533 мъже, 485 жени) обитаващи 192 домакинства в 6 селища. Островът има начално училище и един полицай. Иво Джима е обслужван от пощенски кораб от Хахаджима един път месечно, както и от кораба — Nippon Yusen веднъж на няколко месеца. Икономиката на острова се крепи на добива на [[сяра]], отглеждането на [[захарна тръстика]] и [[риболов]]. Иво Джима е изолиран остров в центъра на [[Тихи океан|Тихия океан]] с лоши икономически перспективи, поради което трябва да внася всичкия си [[ориз]] и консумативи от близките острови.

| жертви2 = '''23 389'''<br /> (до 26 март - 20 703 убити и самоубили се, 216 пленени, до края на май 1602 убити и 867 пленени)

}}

[[Файл:Tadamichi Kuribayashi1.jpg|дясно|мини|Командващият японската отбрана на острова [[генерал|ген.]] Тадамити Курибаяси]]

[[Файл:Takeichi Nishi.jpg|дясно|мини|[[подполковник|подполк.]] Такейти [[барон]] Ниси, командир на 26-ти танков полк]]

[[Файл:Lieutenant General Holland M. Smith.jpg|дясно|мини|ген. л-т Холанд Смит командващ американските сили]]

 

[[инвазия|Инвазията]] на Иво Джима започва на [[19 февруари]] [[1945]] г. ожесточените боеве продължават изключително интензивно 36 дни (въпреки прибързаното съобщение на командващия десанта ген. Смит от 15 март за спечелена победа) до [[26 март]] [[1945]] г., когато последната японска атака е отблъсната и отбраната на острова е счетена за подавена, но японските части не капитулират, останалите към 2500 защитници контролират поздемните укрепления и от там продължават да нанасят удари по американските части, особено интензивно до края на май 1945г., в тези боеве, два месеца след като битката вече наистина е обявена за "приключила", са убити 1602 и пленени 867 японски войници и офицери,<ref>[http://alexgbolnych.narod.ru/morison/16.htm Сэмуэль Э. Морисон. Флот двух океанов. Глава 16. ИВОДЗИМА И ОКИНАВА, февраль - август 1945]</ref> последните двама войници Куфуку Ямакадзэ и Ринсоку Мацуда са заловени едва в 1951г.<ref>Toland, p. 737</ref>

На [[19 февруари]] 1985, на 40 годишнината от деня, в който американските войски започват нападението над острова, ветерани от двете войски се събират за „Обединение на честта”. Това се случва на метри разстояние от точката, в която американските морски пехотинци стъпват на острова при [[десант]]а си.

{{commons|Battle of Iwo Jima}}