Ми-26: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fa:میل می-۲۶ |
Termininja (беседа | приноси) Шаблон:Хеликоптер |
||
Ред 1:
{{Летателен апарат
|име = Мил Ми-26
|снимка = MIL MI-26 Halo.JPG
|националност = [[Файл:Flag of the Soviet Union.svg|20px]] [[Съюз на съветските социалистически републики|CCCP]]
|тип = многоцелеви хеликоптер
|въведен в експлоатация = [[1977]] г.
|екипаж = 5
|дължина = 40,03 m
|височина = 8,15 m
|тегло празен = 28 150 kg
|тегло пълен = 56 000 kg
|товароспособност = 20 000 kg
|двигател = 2x Д-136
|крайс скорост = 255 km/h
|макс скорост = 295 km/h
|полета без доп резервоари = 490 km
|други име 1 = Ширина
|други 1 = 3,25 m
|други име 2 = Диаметър на<br/>нос. винт
|други 2 = 32 m
|други име 3 = Диаметър на<br/>опаш. винт
|други 3 = 7,67 m
}}
'''Ми-26''' е руски тежкотоварен военно-транспортен хеликоптер. Разработването му цели замяната на остарелия парк от транспортни вертолети [[Ми-6]] и [[Ми-10]]. По [[Списък на условните обозначения на НАТО за хеликоптери|класификацията на НАТО]] машината е обозначена като '''"Halo"'''.
▲<tr><td>Таван на полета:</td><td> 4 600 м.</td></tr>
▲<tr><td>Далечина на полета (с доп. резервоари):</td><td> 1 800 км.</td></tr>
▲'''Ми-26''' е руски тежкотоварен военно-транспортен хеликоптер. Разработването му цели замяната на остарелия парк от транспортни вертолети [[Ми-6]] и [[Ми-10]]. По [[Списък на условните обозначения на НАТО за хеликоптери|класификацията на НАТО]] машината е обозначена като '''"Halo"'''.
==История==
В началото на [[70-те]] години конструкторското бюро “Мил” започва разработването на нов тежкотоварен траспортен хеликоптер, който да замени вече остарелите модели [[Ми-6]] и [[Ми-10]]. Машината е предназначена за превоз на различни видове военна техника, доставка на боеприпаси, продоволствие, снаряжение и други материални средства; прехвърляне на войски и техника и евакуация на ранени и болни, а в някои случаи и за стоварване на тактически десанти.
Проектът получава обозначение Ми-26 или изделие 90 и ОКБ "Мил" през [[август]] [[1971]] г. започва работа по създаването на първия ескизен прототип.
През [[1972]] г. ОКБ "Мил" получава положителното заключение на различните съветски авиационни институти и ВС на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. В края на същата година е готов и ескизният проект на новата машина и започва работата по монтажа на различните агрегати и детайли върху дървен модел.
Line 53 ⟶ 41:
==Тактико-технически характеристики==
Хеликоптерът ми-26 е изпълнен по едно винтова носеща схема с рулеви винт, два турбовални газотурбинни двигателя и три-опорно шаси.
Корпусът е изпълнен от алуминиево-литиеви и титанови сплави. Фюзелажът е с размери – дължина 40,03 м и ширина 3,25 м. В носовата част на корпуса е разположена 5-местната кабина за екипажа. Отпред са двете места за пилотите, зад тях са разположени местата на бордовия инженер, щурмана-радист и операторът кранист. Зад пилотската кабина е разположен малък салон, който побира 4 пътници.
Товарната кабина е разположена в центъра на корпуса и е с размери – дължина 12 м, ширина 3,20 м и височина 3,17 м. Обемът ѝ е 121 м<sup>3</sup>. В кабината са монтирани механизирани устройства за товаро-разтоварна работа – 2 [[телфер|електротелфера]] (товароподемност 2500кг.) и електрическа [[лебедка]] (товароподемност 500 кг.). Подът е с ролкови механизми и [[крик
В задната си част фюзелажът завършва с къса опашна конзола, на която са разположени вертикалният и хоризонталният стабилизатори и рулевия винт.
Line 65 ⟶ 53:
Носещият [[винт]] е осемвитлов, с диаметър 32 м. Витлата са шарнирно закрепени, с хидравлични демпфери за снижаване колебанията по време на полет. Имат [[правоъгълник|правоъгълна форма]], с хорда 0,83 м. Лонжероните са тръбни, направени от стомана. Режещия преден ръб на витлата е с покритие от титанови сплави.Рулевият винт е петвитлов с диаметър 7,67 м. Витлата са от стъклопластика и имат правоъгълна форма.
Двата турбовални [[двигател|газотурбинни двигателя]] са с мощност 11 400 к.с. (8 390 КВ) всеки. Разположени са един до друг над фюзелажа, в отделни гондолни обтекатели и са разделени с противопожарна преграда. Имат размери - дължина 5,75 м, ширина 1,4 ми височина 1,12 м. Сухата им маса е 1 050 кг. Двигателите са с двустепенна свободна [[турбина]] (8 200 об/мин), шестстепенен компресор за ниско налягане (10 950 об/мин) и седемстепенен [[компресор]] за високо налягане (14 179 об/мин). Двигателните въздухозаборници имат прахозащитни устройства и електрическа противообледенителна система. Двигателят е снабден със система за автоматично поддържане оборотите на носещия винт. При излизане от строя на единия [[двигател]], другият автоматически преминава в режим на извънредна мощност. Под кабината на екипажа, от лявата страна, е разположена спомагателна силова установка за запускане на двигателите.
Трансмисията на хеликоптера се състои от главен [[редуктор]], две [[муфа|муфи]] за свободен ход, [[вал
Горивната система се състои от 8 резервоара за гориво с обща вместимост 12 000 л. Резервоарите са разположени под пода на кабината. Свързани са чрез система от [[помпа|помпи]] с два разходи резервоара монтирани над двигателите.
Системата за управление включва две хидравлични системи за управление на хидравличните механизми. Електрическата система за постоянен ток е с напрежение 28 V.
Летателната система включва навигационен комплекс осигуряващ полет при всякакви метеорологични условия по всяко време на денонощието. Комплексът се състои от комбинирана система за определяне на курса “Гребен-1”, командно-пилотажен модул ПКМ-77М, автоматичн [[компас|радио компаси]] АРК-19 и АРК-УД, [[авиохоризонт]] АГР-83-15, доплеров измерител на скоростта ДСИИ-32, радиовисотомер А-036, антенно-фидерно устройство “Ромашка”, система за близка навигация ВЕЕР-М. В състава на пилотажния комплекс ПКБ-26 влизат: четириканален [[автопилот]], система за управление по зададен траектория, система за директно управление и систем за гасене колебанията на товара. Оборудването включва и метеорадиолокатор, 2 УКВ и 2 КВ [[радиостанция|радиостанции]], устройство за самолетна свръзка, бордови ТВкомплекс БТУ-1Б, магнитна система за регистриране на полетните данни и комплекс за речево оповестяване при възникване на авария. ▼
На военно-транспортните модификации е монтирано оборудване за създаване на ИЧ смущения и система за намаляване топлинното излъчване на двигателите. ▼
▲Летателната система включва навигационен комплекс осигуряващ полет при всякакви метеорологични условия по всяко време на денонощието. Комплексът се състои от комбинирана система за определяне на курса “Гребен-1”, командно-пилотажен модул ПКМ-77М, автоматичн [[компас|радио компаси]] АРК-19 и АРК-УД, [[авиохоризонт]] АГР-83-15, доплеров измерител на скоростта ДСИИ-32, радиовисотомер А-036, антенно-фидерно устройство “Ромашка”, система за близка навигация ВЕЕР-М. В състава на пилотажния комплекс ПКБ-26 влизат: четириканален [[автопилот]], система за управление по зададен траектория, система за директно управление и систем за гасене колебанията на товара. Оборудването включва и метеорадиолокатор, 2 УКВ и 2 КВ [[радиостанция|радиостанции]], устройство за самолетна свръзка, бордови ТВкомплекс БТУ-1Б, магнитна система за регистриране на полетните данни и комплекс за речево оповестяване при възникване на авария.
Във военно-транспортен вариант хеликоптерът може да превозва две БМП или до 80 войници в пълно бойно снаряжение. ▼
▲На военно-транспортните модификации е монтирано оборудване за създаване на ИЧ смущения и система за намаляване топлинното излъчване на двигателите.
▲Във военно-транспортен вариант хеликоптерът може да превозва две БМП или до 80 войници в пълно бойно снаряжение.
==Модификации==
* '''Ми-26''' – базов модел на военно-транспортния хеликоптер.
* '''М-26А''' – модифициран вариант на Ми-26 с обединена система за управление, навигация и автоматично следене за предварително зададен курс. Създаден е през [[1985]] г.
* '''Ми-26Л''' - летяща лаборатория за изследване на замърсяването на шелфовата зона. Машината е създадена през [[1990]] г.
* '''Ми-26Л235''' - летяща лаборатория за геологически наблюдения. Машината е създадена през [[1987]] г.
* '''Ми-26НЕФ-М''' - хеликоптер за далечно откриване на ПЛ. Машината е оборудвана с ХАС за търсене и съпровождане на ПЛ. През [[1990]] г. е оборудван един хеликоптер.
* '''Ми-26П''' – граждански вариант на Ми-26 със салон за 70 пътници.
* '''Ми-26ПК''' - хеликоптер за крано-вомонтажни работи, създаден през [[1997]] г.
* '''Ми-26ПП''' - хеликоптер за радио-електронна борба, създаден през [[1986]] г. Предназначен за борба със системите за ДРЛО.
* '''Ми-26С''' - модификация създадена през 1986 г., в хода на ликвидацията на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ. Машината е снабдена с резервоари и система за разпръскване на деактивационна течност.
* '''Ми-26Т''' – граждански вариант на хеликоптера, създаден през [[1983]] г. Монтирани са допълнителни средства за навигация и свръзка и специално оборудване. Използва се и за борба с пожари.
* '''Ми-26ТМ''' – вариант използван като летящ кран. Добавена е допълнителна кабина за оператора отговарящ за товара, разположена под фюзелажа.
* '''Ми-26ТС''' - вариант на Ми-26Т, създаден през [[1995]] г.
* '''Ми-26ТП''' - противопожарен вариант. Машината може да превозва на външно окачване резервоар с вместимост 15 т.
* '''Ми-26ТЗ''' – хеликоптер-цистерна, превозващ 14 040 л гориво и смазочни материали. Оборудван с устройство за зареждане на 4 самолета или 10 автоцистерни. Машината е създадена през [[1988]] г.
Line 96 ⟶ 84:
* '''Ми-27''' – хеликоптер проектиран на базата на Ми-26 като въздушен КП, предназначен за управление на войските в реално време. По външен вид и размери не се отличава съществено от базовия модел. Въоръжен с апаратура за въздушно и радиоелектронно разузнаване и система за засекретен връзка. Машината е създадена през [[1988]] г.
==
* [[Списък на съветските хеликоптери]]
| |||