Иван Динков: Разлика между версии

| име = Иван Динков

| описание = български писател

| роден-дата = [[26 август]] [[1932]]

| роден-място = [[Смилец (Област Пазарджик)|Смилец]], [[България]]

| починал-дата = [[23 януари]] [[2005]]

'''Иван Динков''' е български писател — поет и белетрист от втората половина на 20 век.

През 1954 г. завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]], след което работи като редактор в списание „[[Младеж (списание)|Младеж]]“ и издателство „[[Партиздат]]“. По-късно е директор на издателство „[[Христо Ботев (издателство)|Христо Ботев]]“. Принадлежи към така нареченото „[[априлско поколение]]“, в което се включват още и имена като [[Любомир Левчев]], [[Константин Павлов]], [[Стефан Цанев]].

Динков дебютира през 1960 г. със стихосбирката си „Лична карта“, която е приета нееднозначно. От една страна, действащият тогава [[соцреализъм]] в изкуството не е нарушен, но от друга — поезията на младия автор е твърде мрачна, „нота на униние, чернота и безизходност“<ref>сп. "Пламък, 10/1960</ref>. След втората си стихосбирка „Епопея на незбравимите“ (1963) Динков се утвърждава, получавайки одобрение от хора като [[Добри Жотев]] и [[Александър Геров]].

През 1967 г. е отпечатана стихосбирката на Иван Динков „На юг от живота“, но веднага след това е претопена, без въобще да стигне да читателите. Причината е действащите по онова време [[цензура|цензурни]] норми, стиховете на Динков се оказват извън установения канон. В следствие на това в продължение на десет години писателят няма правото да издава нищо. През 1977 г. все пак излиза стихосбирката „На юг от живота“ под името „Антикварни стихотворения“.

През 1970 г. в сп. „[[Септември (списание)|Септември]]“ излиза повест на Иван Динков под заглавието „Хляб от трохи“, който веднага е обявен от [[Александър Спиридонов]] за „покушение срещу народностната линия в литературата“. Тринадесет години по-късно, през 1983 г., излиза [[роман]]ът на Динков „Моминството на войниците“, базиран на „Хляб от трохи“. Още на следващата година излиза [[мемоари|мемоарният]] роман „Цветя за махалата“, който през 1986 г. е включен като втора част на романа „Навътре в камъка“.

През 1988 г. е публикувана стихосбирката „Признания пред Белла Цонева“, посветена на съпругата на Иван Динков, актрисата [[Белла Цонева]]. Излязла през 1989 г., стихосбирката „Маски“ е била готова още през 1963 г., когато обаче е била невъзможна за отпечатване поради прекалената си неканоничност.

Други стихосбирки на автора са: „Повторения“ (1990), „Славянски псалми“ (1991), „Поетични самоубийства“ (1993), „Шепа срички“ (1994), „Живот по памет“ (1996), „Урна“ (1996), „Дневник“ (1997), „Спазми от Отечеството“ (1999) и „Табакера“ (2003).

Освен към [[поезия]]та Динков се обръща и към [[белетристика]]та. През 1976 излиза неговата повест „Софийски атентат“. Сред творчеството му се откриват още обявените за „[[документалистика]]“ „Няколко пролога към един епилог“ (1968) и „Докосвания до България“ (1974). Има и книги с размисли, фрагменти, спомени — „Почит към литературата“ (1980) и „Навътре в камъка“ (1986). Автор е на [[пиеса]]та „Комисия за погребение“ (1990), романите „Проверка на каруците“ (1990) и „Покрай кадифето“ (1993).

Иван* Динков е носителНосител на националните литературни награди „Иван Вазов“, „П. К. Яворов“, „Никола Вапцаров“, „Никола Фурнаджиев“, „Иван Николов“, както и на наградата „Златен ланец“ на в. „Труд“. Почетен гражданин е на Пазарджик