Консерватизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 23:
Белгия, Дания, Исландия, Финландия, Франция, Гърция, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство успяват да съхранят жизнеспособни консервативните си партии през 1980-те години. В страни като Австралия, Германия, Израел, Италия, Япония, Малта, Нова Зеландия, Испания и САЩ, консервативни партии няма, макар че съществуват партии от десен тип — християндемократи или либерали. В Канада, Ирландия и Португалия десните партии са [[Прогресивно-консервативна партия на Канада|Прогресивно-консервативната партия на Канада]], [[Фиана Файл]], [[Фине Гейл]] и [[Прогресивни демократи]] в Ирландия, и [[Социалдемократическа партия (Португалия)|Социалдемократическата партия на Португалия]]. [[Швейцарска народна партия|Швейцарската народна партия]] се доближава до десните радикали и не се счита за консервативна.
[[Клаус фон Байме]], разработвайки метод за класификация на партиите, открива, че нито една съвременна партия на Запад не бива да се счита за консервативна, тъй като комунистическите и прокомунистическите партии имат много сходни черти с консерватизма.
В обединената от либерали и радикали Италия по време на [[Рисорджименто]], именно либералите, а не консерваторите образуват дясна партия. През [[1980]] г. в Нидерландия консерваторите се обединяват в Християндемократическа партия. Консерватизмът в Австрия, Германия, Португалия и Испания е видоизменен и включен във фашизма или крайнодесни течения. През 1940 г. всички японски партии са обединени в единна фашистка партия. След края на войната, японските консерватори веднага се завръщат в политиката, но по-голямата част от тях са освободени от държавна дейност.
Отсъствието на консерватизъм в Австралия и САЩ, [[Луис Харц]] счита за резултат на това, че бившите колонии се считат повече за част от либерална, отколкото от радикална Великобритания. Макар Харц да смята,че на англоезична Канада е оказано незначително консервативно влияние, по-късните изследователи заявяват, че именно отхвърлените от американската революция [[лоялисти]] разпространяват идеологията на торите в Канада. Харц обяснява консерватизма в Квебек и Латинска Америка като резултат от първите поселения във вид на феодални общини.
В течение на продължителен период, консервативен елит управлява латиноамериканските народи. До голяма степен, това е постигнато с помощта на контрол и поддръжка на институции на гражданското общество, църквата и въоръжените сили, отколкото на политически партии. Обикновено църквата се освобождава от заплащане на данъци, а църковните служители са защитени от правно преследване. Там, където консервативните партии са отслабени или не съществуват, консерваторите все повече се уповават на военна диктатура в качеството на предпочитана форма на управление. От друга страна, тези страни, в които елита успява да намери поддръжка за консервативните партии в обществото, достигат до политическа стабилност. Чили, Колумбия и Венецуела тогава са примери за страни със силни консервативни партии. В Аржентина, Бразилия, Салвадор и Перу консерватизмът въобще не съществува. След [[гражданска война във Венецуела|гражданската война]] от 1858-1863 г., консервативната партия на Венецуела престава да съществува. Чилийската консервативна партия — [[Национална партия на Чили|Националната партия]], е разпусната след военния преврат през 1973 г. и не успява да се възроди след завръщането на демокрацията.
=== Същност ===
| |||