Разлика между версии на „Василий II Тъмни“

м
редакция без резюме
м
м
След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидирва малките полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през [[1441]]—[[1460]] г. и принуждава [[Новгород Велики]], [[Псков]] и [[Вятка]] да признаят върховенството му.
 
В опитите си да получи военна подкрепа срещу [[Османска империя|османците]], византийският император [[Йоан VIII]], зет на Василий, сключва [[Флорентинска уния|Флорентинската уния]] между римската и константинополската църкви. [[Руска православна църква|Руската църква]] отказва да признае унията и през [[1448]] г., без съгласието на константинополския патриарх, за московски [[митрополит]] е избран за пръв път руски епископ - [[Йона (митрополит)|Йона]]. До тогава начело на Руската църква стоят българи или византийци. Този акт се смята за началото на [[автокефалия|автокефалността]] на Руската църква.
 
Василий II завещава великокняжеския престол на големия си син Иван III.