Димитър Арнаудов (Малко Търново): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15:
Арнаудов е роден в 1884 година в [[Малко Търново]]. Завършва прогимназия в родния си град и от 1899 година е учител в [[Калово]], [[Бяла вода (Област Бургас)|Конак]], [[Блаца (Вилает Лозенград)|Блаца]], [[Раклица (Вилает Лозенград)|Раклица]] и [[Каракоч]]. На Великден 1903 година [[Кръстю Българията]] го заклева за член на ВМОРО. Работи за разширяване на революционната мрежа и унищожаване на хайдутите като Петър Странджалията. Арнаудов образува смъртна дружина. На 1 юни 1903 година се връща в Малко Търново. В началото на Илинденско-Преображенското въстание като събирач на десятъка в [[Бръшлян (село)|Сърмашик]] убива един турски офицер и се присъединява към четата на [[Дико Джелебов]]. През октомври участва в нападението на турското село [[Сазара]].
 
След амнистията на 4 април 1904 година се връща в Малко Търново. Става учител в Раклица. През юли 1905 година е арестуван в Малко Търново за убийството на офицера в Сърмашик и осъден на смърт, като присъдата по-късно е заменена с доживотен затвор. След два неуспешни опита за бягство е амнистиран след Младотурската революция в 1908 година. Учителства в Блаца.<ref name="Малко Търново">Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 11.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 4 рота на 15 щипска дружина. Награден е с орден „[[За храброст]]“ ІV степен.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. ?.</ref>
 
Участва в Първата световна война. След нея в 1919 година става член на [[БРСДП (широки социалисти)]] и при тяхното управление е назначен за околийски началник в Малко Търново и остава на поста до 4 август 1919 г.<ref name="Малко Търново"/>
<ref>Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 11.</ref>
 
== Бележки ==