Марксизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 7:
С такива несъответствия между базата и надстройката марксистите обясняват обществените противоречия, които наричат „[[класова борба]]“. В марксисткия възглед за капиталистическия начин на производство класовата борба е конфликт между малцинство, притежаващо т.нар. „[[средства за производство]]“ и наричано „[[буржоазия]]“, и голямото мнозинство от населението, което произвежда стоки и услуги и е наричано „[[пролетариат]]“. Според тази теория неизбежен резултат от тази борба би бил [[пролетарска революция]].
 
В марксистката концепция за историята на човечеството с развитието на производителните сили капитализмът трябва да бъде замемензаменен от нов начин на производтвопроизводство, наричан [[социализъм]], при който [[частна собственост|частната собственост]] върху средствата за производство ще бъде заменена с някаква форма на публична собственост. Хипотетичната система на социализма би трябвало да измести капитализма, когато [[Натрупване на капитал|натрупването на капитал]] стане невъзможно, заради намаляващите печалби и нарастващата производителност. При достигането на тези нива на свръхпроизводство, производството няма да се мотивира от натрупването на капитал, а от нуждите на потреблението. Краен етап в марксистката представа за историята е [[Комунизъм|комунизмът]] - безкласова и бездържавна система, основана на обща собственост и свободен достъп до свръхизобилните ресурси.
 
Марксистката теория оказва силно влияние върху социалистическото политическо движение, най-вече върху неговото комунистическо разклонение, което си поставя за цел практическо изграждане на предвижданите в марксизма следкапиталистически общества. С тази цел комунистическите партии, взели властта в няколко десетки държави по света, изграждат силно централизирани [[Тоталитаризъм|тоталитарни]] режими. Опитите им не постигат успех и повечето от тези държави или напълно се отказват от комунизма, или са принудени да приемат частично възстановяване на частната собственост върху средствата за производство.
Ред 44:
През първата половина на 20 век, от най-радикалното крило на социалдемократите се отделят [[комунистическа партия|комунистическите партии]]. Социалдемократите традиционно настояват за разширяване на демокрацията и [[политическа свобода|политическите свободи]], а комунистите, дошли на власт отначало в Русия през 1917 г. ([[болшевики]]), а после и в редица други страни, са противници на демокрацията и политическите свободи (макар, че формално се обявяват в тяхна защита) и поддръжници на намесата на държавата във всички сфери на живота на обществото.
 
Ето защо, през 1918 г. възниква [[люксембургизъм|люксембургизма]], противостоящ от една страна на пробуржуазнатапробуржоазната политика на ревизионистката социалдемокрация, а от друга, на [[болшевизъм|болшевизма]]. Негов основател е немския радикален социалдемократ [[Роза Люксембург]].
 
На [[4 март]] [[1919]] г. по инициатива на [[РКП(б)]] и лично на лидера ѝ, [[Владимир Илич Ленин]], с цел развитие и разпространение на идеите на революционния интернационален социализъм, в противовес на реформаторския социализъм на Втория интернационал, е създаден [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]].
Ред 65:
* Историческият процес представлява последователна и закономерна смяна на обществено-икономически формации, обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили.
 
Историческият материализъм разгледждаразглежда обществото като система, обусловена от нивото на развитие на т.нар. „[[производителни сили]]“. Социалната структура на обществото се състои от „база“ и „надстройка“:
* ''База'' е материалното производство, съчетаващо производителни сили и производствени отношения. Почти във всяка обществена формация се оформят две антаганостичниантагонистични класи — трудещите се производители и собствениците на средствата за производство, които се намират в постоянен конфликт - [[класова борба]].
* ''Надстройка'' е съвкупността от [[политика|политически]], [[право|правни]] и [[религия|религиозни]] институции, а също така всички [[морал|нравствени]], [[естетика|естетични]] и [[философия|философски]] идеи, произтичащи от тях.
 
Въз основа на тези принципи марксистите разделят историческото развитие на няколко фази („[[обществено-икономически строй|обществено-икономически строеве]]“), характеризиращи се със специфично ниво на развитие на производителните сили и съответната специфицнаспецифична надстройка:
* [[първобитнообщинен строй]] (наричан още и „първобитен комунизъм“), например кооперативните племенни общества
* [[робовладелски строй]] - формиране на градове-държави и поява на аристокрация
Ред 84:
[[Марксистка икономическа теория|Марксистката икономика]] е [[Хетеродоксална икономика|хетеродоксална теория]], базирана на работите на Карл Маркс, която се опитва да обясни функционирането на икономиката чрез т.нар. [[трудова теория за стойността]]. Според нея стойността на дадена стока е необходимото за обществото работно време, инвестирано в нея.
 
Според тази теория стойността на стоката е сума от C + V + m, където С е постоянният капитал ("капиталовите разходи"), V е променливият капитал (включващ суровини, материали, енергия, работна заплата на работниците), а m е принадената стойност. Последната се получава в добавка — в повече — от вложените средства в производството на стоката, вследствие на специфичния, според Маркс, характер на производството като сфера на обществото, в което се създава нова стойност. Капиталистът — според Маркс, - заплаща на работника цената на работната сила, а капиталовите разходи "С" се начисяватначисляват в стойността на продукта чрез амортизационни отчисления. Проблемът е в принадената стойност, m, която се присвоява от капиталиста и която му позволява от една страна да я ползва за себе си (за непроизводствено потребление), а от друга — да разшири производството си, като инвестира част от принадената стойност в следващия производствен цикъл. Работната заплата, според Маркс, отговаря на стойността на стоката "работна сила"; тя е "цена" на тази стока, т.е. покрива нуждите на работника (и на неговото семейство) на едно средно за съответното общество равнище на потребностите. ЕсплоатациятаЕксплоатацията идва от това, че капиталистът присвоява изцяло принадената стойност, а не от присвояването на (част от) работната заплата.
 
Някои поддръжници на марксистката икономическа теория, особено в академичните среди, я разграничават от политическите и социологически страни на марксизма, твърдейки, че подходът на Маркс към разбирането на икономиката е интелектуално независим от неговата защита на революционния социализъм и неговата вяра в пролетарската революция.<ref>{{cite web | last = Munro | first = John H | year = 2008 | url = http://www.economics.utoronto.ca/munro5/MARXECON.pdf | title = Some Basic Principles of Marxian Economics | format = PDF | work = economics.utoronto.ca | pages = | publisher = University of Toronto, Department of Economics | accessdate = 11 август 2011 | lang = en}}</ref>
Ред 91:
{{основна|Социалистически страни|Марксизъм-ленинизъм}}
 
В редица държави, в течение на един или друг исторически период, на власт се намират различни политически партии и движения, назоваващи се марксистки, или намиращи се под влияние на марксизма. Марксизмът в тези страни често е обявяван за официална държавна идеология или е такава де- факто.
 
Далеч не всички политици, изповядващи или използващи марксизма за оправдание на действията си, действително го разбират или са негови последователни и убедени поддръжници. Доста често марксизмът се използва като идеологическо прикритие за замисли и действия, далечни на идеите и целите на марксизма.