Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. негов приемник е малолетния престолонаследник [[Симеон II]]. По тази причина [[25 Обикновено Народно събрание]] избира тричленен Регентски съвет [http://www.lostbulgaria.com/?p=2961], който да изпълнява част от функциите на монарха. Състава на Регентският съвет е професор [[Богдан Филов]], [[княз Кирил]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]]. Подбран е с намесата на [[Нацистка Германия]] продиктувана от конкретния политически момент и необходимостта за консолидиране на правителствените сили в условията на [[Втора световна война|Втората световна война]]. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986 г, С., 1987, с. 279. </ref>
 
Полага клетва пред 25 Обикновено Народно събрание на 11 септември 19441943 г. Този акт е извършен в нарушение на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], тъй като според нея не Обикновено, а [[Велико народно събрание]] трябва да избере регентите. Второ нарушение е избора княз Кирил като представител на управляващата династия, за което има конституционна забрана.
 
Регентският съвет е силно прогермански настроен и запазва близките отношения на България с Нацистка Германия и страните от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] до създаването на правителството на [[Константин Муравиев]] (2 септември 1944 г.). Продължава и засилва репресивните действия срещу нелегалната опозиция в лицето на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение на НОВА]]. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986 г, С., 1987, с. 279. </ref>