|
| наставка=
| роден-дата= [[1866]]
| роден-място=[[Волосово]]с. Волово, [[Русия]]
| починал-дата=[[6 декември]] [[1942]]
| починал-място=[[Москва]], [[Русия]]
}}
'''Афанасий Матвеевич Селишчев''' ({{lang-ru|Афанасий Селищев}}) е виден [[руснаци|руски]] [[лингвистика|езиковед]], специалист в областта на [[славянски езици|славянските езици]], и славянската, (включително [[български език|българската]]) [[диалект]]ология, член -кореспондент на [[БАНБългарската академия на науките]] и [[РускаРуската академия на науките|РАН]].
== Биография ==
Афанасий Селишчев е роден в село ВолосовоВолово, [[Орел (град)|Орловска губерния]] губерния (днес в [[Липецка област]]) впрез 1866 годинаг. Завършва [[Казански университет|Казанския университет]] впрез 1911 годинаг.
Преподава в [[Иркутски университет|Иркутския]] (1918—19201918-1920), Казанския (1920—19211920-1921) и [[Московски университет|Московския университет]] (от 1921) г. МеждуПрез 1931—19331931-1933 годинаг. работи в краткосъществувалиякратко московскисъществувалия Научен институт по езикознание, Москва при министерствотоМинистерството на просветата, създаден от опонентите на марксизмамаризма. В началото на 1934 годинаг. е арестуван по [[дело на славистите|делото на славистите]] и е изпратен на заточение. ВПрез 1937 годинаг. се връща в Москва и става професор в Московския [[Институтинститут за философия, литература и история]] и в [[Московски педагогически държавен университет|Московския педагогически държавен университет]].
== Научни приноси ==
Селишчев е един отсред най-големите руски слависти на 20 век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, върху славянските говори в [[Албания]] и българските в [[Македония (област)|Македония]], по балканистика, славянска палеография и топонимика. Селишчев смята
Смята македонските говори за част от [[български език|българския език]] и рязко критикува сърбизиращата концепция на [[Александър Белич]], но според Бернштейн иѝ възразява, когато в България от неговите теории се правят поличитескиполитически изводи за принадлежност на територията.<ref>С. Б. Бернштейн. Зигзаги памяти, М., 2002, с. 228: В предговора на преводача е написано, че Селишчев е „един от най-авторитетните защитници на българските права над Македония“. Това предизвиква гнева на Афанасий Матвеевич… „Това е работа на българите и ние не трябва да се вмесваме в техните дела - казва Селишчев. Формирането на националното съзнание е сложен процес… това е дело на политиците, а не на учените“. Бернштейн дори твърди, че впоследствие в своя курс по славянска филология, изнесен в 1938 г., Селишчев упоменава македонския като отделен език и одобрява статията на Бернштейн за македонския език в Голямата съветска енциклопедия.</ref> В издадените впрез 1968 годинаг. избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия.<ref>Селищев, А. М. Избранные труды, Москва 1968, с. 580—581</ref> СелишчевЧлен е член на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] в София.
Селишчев е автор на големия труд „Диалектологический очерк Сибири“ (выпуск 1, 1921), на социолингвистически трудове за промените в руския език след [[Октомврийската революция]]: „Язык революционной эпохи“ (1928; трудът бързо става полузабранен заради цитатите от Троцки, Каменев и други,; преиздаден в, 2003), „О языке современной деревни“ (1939). Посмъртно е издадена книгата „Старославянский язык“ в две2 части (1951—19521951-1952), —която едное отсред най-добрите описания на езика на най-старите писмени паметници, имащо и стойност катона учебник, преиздаденопреиздадена впрез 2001 и 2006 г.
==Основни трудове на Афанасий Селишчев==
* Введение в сравнительную грамматику славянских языков. — Казань, 1914. — Вып. 1. — 123 с.
* [http://promacedonia.org/seli_omd/index.html Очерки по македонской диалектологии. — Казань, 1918. — Т.1. — 284 с.]
|
