Писменост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
RedBot (беседа | приноси)
м r2.7.2) (Робот Добавяне: ur:تحریر
Ред 1:
'''Писмената система''' е система от знаци. Знаците могат да включват символи, които са вид изображения представящи прости обекти или [[азбука]] - графични знаци, които представляват [[срички]] или [[фонеми]].
'''Писмеността''' е представянето на един [[език]] в писмена форма ([[текст]]ово) чрез използването на [[букви]], [[цифри]], [[думи]] и [[изречение|изречения]], записани върху някакъв физически носител (например [[хартия]], [[текстил]] и др.), чрез които се предава [[информация]]. Системата от знаци или символи, както и правилата за тяхното използване е позната като [[писмена система]].
 
== История и развитие ==
== Развитие на писмеността ==
Писмените системи са били предшествани от древна писмена форма, най-често [[пиктограма]], представляваща графично изображение на цели думи или дори цели ловни сцени. Примери за такива писмени форми са:
Преди появата на писмеността хората пазят в [[памет]]та си това, което са научили. Трудно е да се запомни всичко, както и да го предадат на следващите поколения. С течение на времето знанията стават прекалено много и се появява нуждата от писменост.
* [[Писменост Цзяху|Писмеността Цзяху]], издълбана върху коруби от костенурки в Цзяху, Китай през 6600 г. пр.н.е.
* [[Винчанска култура|Винчански символи]], открити върху Търтърските таблици, от 5300 г. пр.н.е.
* Първоначалното [[Индуско писмо]] от 3500 г. пр.н.е.
 
Първите писмени системи се появяват през началото на бронзовата епоха през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е.]] [[Шумерски език|Шумерското]] [[клинописно писмо]] и [[Египетски йероглиф|египетските йероглифи]] се смятат за първите писмени системи, които се появяват през периода 3400–3200 г. пр.н.е. като първият разбираем текст датира от 2600 г. пр.н.е. Общоприето е че шумерската писменост се разработена индивидуално, но все още има дебати по въпроса дали египетските йероглифи са създадени самостоятелно или са взаимствани от Шумер. Подобен дебат има и за [[Китайска логограма|китайското писмо]], което е създадено през 1200 г. пр.н.е. [[Доколумбова Америка|Доколумбовите]] [[месопотамски писмени системи]](включително на [[олмеки]]те и [[Писменост на маите|маите]]) също се смятат, че са създадени самостоятелно.
Предполага се, че писмеността се появява на няколко места в древния свят независимо едно от друго. Тези ще бъдат разгледани хронологично според общоприетата теория, въпреки че и тя е оспорвана.
 
Първото [[консонантно писмо]] се появява преди 2000 г. пр.н.е. за нуждите на език създаден от [[Семити|семитските племена]] в [[Синай (полуостров)|Синайския полуостров]]. Много от днешните азбуки са наследници на това писмо, много чрез [[финикийската писменост]], или са вдъхновени от нея.
==== Месопотамия и Египет ====
Шумерската писменост се заражда преди около 5000 години. Тя е съставена от [[пиктограма|пиктограми]] (рисунки за всяко понятие). Използването ѝ е трудно, защото се изисква умение за рисуване и трябва да се запомнят много знаци. Постепенно рисунката се развива в знак. Както и рисунките, знаците са много на брой, но поне изписването им става по-лесно. Изписването им се извършва с [[калем]] върху мека [[глина]]. От 800 останали знака често употребявани са едва 200-300. Променя се начинът на четене. Знаците се изписват в редове, които се изписват отляво надясно.
 
Първата истинска азбука е [[Гръцка азбука|гръцката]], която въвежда гласните през 800 г. пр.н.е. [[Латиница|Латинската азбука]], която и е директен наследник е най-популярната азбука днес.
==== Индия ====
Наличието на древноиндийска писменост е неоспоримо, но не е ясно дали се е развила самостоятелно (а не под влияние от Месопотамия, например). Също така, много съвременни индийски учени смятат, че исторически древноиндийската писменост предхожда останалите по света.
 
==== КитайВижте също ====
* [[Калиграфия]]
От праисторически времена хората от тези крайща са правели схематични знаци върху кости, най-вероятн с цел гадаене. Днешната [[китайска писменост]] е резултат именно от развитието на тези древни руни.
 
== Външни препратки ==
==== Америка ====
* [http://www.omniglot.com Omniglot] Писмените системи и езици по света.
[[Инки]]те използват система от разноцветни шнурове с разположени върху тях възли. Писмеността се нарича [[кипу]].
 
== Видове писмености ==
 
[[Картинка:WritingSystemsoftheWorld4.png|450px|мини|Писмените системи по света в наши дни]]
 
Писменостите се класифицират в зависимост от значението, носено от [[графема|графемите]] в съответната система. Важно е да се отбележи, че никоя от днес съществуващите писмени системи не е изцяло принадлежаща към дадена категория.
 
===Логографически писмености===
{{основна|Логографическа писменост}}
Както може да се види от наименованието им (гръцки ''логос'' - дума, ''графос'' - пиша) логографическите писмености използват отделните графеми за означаване на думи. Това е може би най-старият още съществуваща категория писменост, чийто особености я правят особено подходяща за някои езици, например китайски (вж. по-долу).
 
Всяка писмена система използва логограми, очевиден пример за това бидейки числата: например ''4'' и ''2'' са знаци от българската писменост, но не са част от българската азбука. Това, което отличава логографическата писмена система от посричковата или позвуковата такава е, че огромната част от писменото представяне на езика става посредством логограми.
 
=====Йероглифи=====
[[Картинка:Papyrus Ani curs hiero.jpg|мини|дясно|Египетски йероглифи]]
{{основна|Египетски йероглифи}}
Йероглифи (гръцки ''йеро'' - свещен, ''глиф'' - знак) е наименованието, дадено на знаците от древноегипетската писменост. Некоректно е терминът да бъде използван за други писмени системи, въпреки че в разговорния български всеки неразбираем писмен знак може да бъде определен като ''йероглиф''.
 
=====Синоглифи=====
{{основна|Китайски йероглифи}}
Синоглифи е научното наименование на знаците от китайската писменост, въпреки че в разговорния български се е наложило названието [[китайски йероглиф]]и. Китайските езици са без морфологични форми и с точно определен словоред, което прави логографическия тип писмена система подходящо и красиво решение.
 
===Сричкови писмености===
{{основна|Сричкова писменост}}
Спадащите към този тип писмености използват графемите за означаване на отделни срички. Наричани още ''силабари'', такива писмени системи са пригодни за езици с ограничен брой срички, като [[японски]]я, някои индиански и африкански езици.
 
=====Черокско писмо=====
{{основна|Черокско писмо}}
Създадена за нуждите на северноамериканското племе [[чероки]], тази сричкова писменост се състои от 85 знака, по един за всяка сричка от [[чероки (език)|езика]].
 
===Звукови писмености===
Звуковите писмени системи включват отделна графема за всеки различен звук в съответния език, за който са създадени. Важно е да се отбележи, че звуковите графеми се наричат [[букви]], които термин обаче не се отнася за графемите на сричковите и логографическите писмени системи. Категорията позвукови писмености се дели на три подтипа.
 
Въпреки че технически погледнато терминът ''азбука'' може да бъде използван само за единия от трите подтипа, в разговорния български всяка позвукова писменост бива наричана така.
 
====Абджади====
{{основна|Абджад}}
Абджадите биват първите исторически засвидетелствани звукови писмености с данни за използване на финикийски абджад около 1200 пр.н.е. Наименованието на термина идва от имената на първите четири букви от арабската писменост (вж. по-долу).
 
В чистия си вид абджадът ще включва графеми обозначаващи единствено съгласните звукове от даден език, но нито един от съществуващите днес абджади не пропускат изцяло гласните звукове. Абджадите са писмени системи подходящи за езиците на семитските народи - каквито са били [[финикийци]]те, например, и каквито са сега [[араби]] и [[евреи]]. На практика не-семитските народи, използващи абджади като свои писмености, са ги възприели под влиянието на предишните - например [[иранци]]те използват модифицирана версия на арабицата, която се е наложила заедно с исляма и е заместила древната персийска писменост.
 
=====Арабица=====
{{основна|Арабица}}
Морфологичната структура на думата в арабския език, класифициран в семитската група на афро-азиатското езиково семейство, е такава, че съгласните носят семантичното значение, а гласните определят граматическата форма на съответната дума. Като резултат от тази особеност, човек свободно владеещ арабския език може да чете и пише единствено съгласните, извеждайки си точните форми на думите от контекста.
 
====Абугиди====
{{основна|Абугида}}
Подобно на случая с абджадите, абугидите също имат само графеми обозначаващи съгласните звукове, но тези търпят различни модификации в зависимост от следващата гласна. Географски абугидите са разпространени по целия свят и се смята, че повече от половината съществуващи писмености изобщо спадат към този клас. Наименованието на този тип писмени системи идва от първите четири букви от етиопската абугида [[Геез (писменост)|ге'ез]].
 
=====Деванагари=====
{{основна|Деванагари}}
Използвана от редица народи от Индийския субконтинент, деванагари е най-често даваният пример за абугида. Писмеността е била смятана за свещена от древните индийци, които смятали, че чрез нея може да бъде представен всеки съществуващ членоразделен звук.
 
 
====Азбуки====
{{основна|Азбука}}
Азбуките използват графеми за всеки отделен звук от даден език, както гласните, така и съгласните. Названието идва от имената на първите две букви от глаголицата и кирилицата (''аз'', ''буки'').
 
Исторически, [[Гръцка азбука|първата азбука]] е създадена от древните гърци, които адаптират финикийския абджад за нуждите на своя език, добавяйки букви за гласните. Най-разпространените азбуки в света - латиницата и кирилицата - водят своето начало от гръцката.
 
Повечето азбуки обхващат 20 до 30 основни символа. Най-малката азбука е на езика [[мура-пираха]] с 10 букви, най-голямата е арменската, състояща се от 74 букви.
 
[[Картинка:Глаголица.gif|мини|дясно|Глаголически букви]]
=====Глаголица=====
{{основна|Глаголица}}
Глаголицата е първата известна славянска азбука, създадена от братята св.св.Кирил и Методий и разпространена в България от техните ученици. За разлика от впоследствие наложилата се кирилица, глаголицата има оригинална и екзотична графика, за която се предполага, че е взаимствана от древнославянските руни.
 
=====Кирилица=====
{{основна|Кирилица}}
Създадена за нуждите на славянските народи, кирилицата е до голяма степен базирана на гръцката азбука. Благодарение на просветителската дейност на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] получава разпространение сред повечето славянски народи, а по-късно руската експанзия в далечния изток налага азбуката и сред тамошните народи.
 
=====Латиница=====
{{основна|Латиница}}
Най-разпостранената азбука в света е наследство от древните римляни, за които се предполага, че са модифицирали версия на тогавашната гръцка азбука за своите нужди. Посредством римляните и по-късно католицизма латиницата се налага сред западноевропейските народи, които на свой ред я налагат сред много от африканските и американски народи впоследствие колонизацията.
 
==Посока на писане==
Различните писмени системи могат да бъдат групирани и в зависимост от посоката на изписване на знаците. Българската азбука, както и по-голямата част от азбуките по света биват изписвани отляво надясно. Това е вярно и за абугидите и посричковите писмености, докато абджадите без изключение се пишат отдясно наляво. Логографическите писмености от далечния изток могат да бъдат изписвани отляво надясно, отдясно наляво или отгоре надолу, като и трите варианта се срещат. Интерес представлява случаят с някои филипински писмености, които се пишат отдолу нагоре, следвайки аналогията, че както устното слово се отдалечава от човек докато го произнася, така и писменото слово трябва да се отдалечава докато се изписва. [[Бустрофедон]]ът пък е система използвана от много от древните средиземноморски народи, състояща се в обръщане на посоката на писане веднъж като се стигне до края на реда - идеята е погледът на четящия да не се връща по дължината на целия ред без да чете.
 
 
==Други==
Използването на писменост от човечеството е довело до появата на някои приложни области на познание. [[Калиграфия]]та е изкуството на красивото писане, която е била от изключителна важност в отминалите епохи, когато ръкописът е бил единственият начин за създаване и възпроизвеждане на писмени носители. [[Стенография]]та се занимава с ускоряване на ръкописното писане. [[Типография]]та може да бъде възприета отчасти като изкуство и отчасти като наука, тъй като се занимава с както с естетическото, така и с ефективното възпроизвеждане на писмеността в печатен и/или компютърен вид.
 
 
==Библиография==
* Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), ''Увод в езикознанието''. София: Наука и изкуство
* Робинсон, Андрю, 1995: Andrew Robinson, ''The Story of Writing'', Grøndahl Dreyer, [[1996]], ISBN 0500016658
 
 
==Външни препратки==
*[http://omniglot.com/ Омниглот] — уебсайт с ресурси за много от писменостите по света, включително и мъртви и изкуствено създадени писмени системи.
 
 
{{Писмености}}
{{Шаблон:Писмени системи}}
[[Категория:Писменост| ]]
 
[[Категория:Писмени системи| ]]
{{Link FA|ceb}}
{{Link GA|eozh-classical}}
 
[[anaf:EscrituraSkryfstelsel]]
[[am:የዓለም ጽሕፈቶች]]
[[ar:كتابة]]
[[ar:نظام كتابة]]
[[arc:ܟܬܒܬܐ]]
[[astba:EscrituraИмлә]]
[[aybar:QillqaSchrift]]
[[azbe:YazıПісьмо]]
[[be-x-old:Пісьменства]]
[[bat-smg:Rašėms]]
[[bn:লিখন পদ্ধতি]]
[[be-x-old:Пісьмо]]
[[br:SkrivañDoare-skrivañ]]
[[bs:PisanjePismo (jezik)]]
[[ca:EscripturaSistema d'escriptura]]
[[ceb:PagsulatSistema sa pagsulat]]
[[ckb:سیستەمی نووسین]]
[[cs:Psaní]]
[[cycs:YsgrifenPísmo]]
[[dacv:SkrivningÇырулăх]]
[[deda:SchreibenSkrift]]
[[diqde:NuşteSchrift]]
[[el:ΓραφήΣύστημα γραφής]]
[[en:Writing system]]
[[eo:SkriboSkribsistemo]]
[[es:EscrituraSistema de escritura]]
[[et:KirjutamineKiri (keeleteadus)]]
[[fa:خط (نوشتار)]]
[[ext:Escreviura]]
[[fr:Système d'écriture]]
[[fa:نوشتن]]
[[figv:KirjoitusCorys screeuee]]
[[fiu-vrohe:Kirotaminõכתב]]
[[frhi:Écritureलिपि]]
[[fyhr:SkriuwePismo]]
[[ganid:書寫Aksara]]
[[glis:EscritaSkrifletur]]
[[heja:כתיבה文字]]
[[hijv:लेखनAksara]]
[[hifkn:Writingಲಿಪಿ]]
[[hrko:Pisanje문자]]
[[htkrc:EkriДжазма]]
[[la:Systema scripturae]]
[[hu:Írás]]
[[ialb:ScripturaSchrëft]]
[[idlt:MenulisRašto sistema]]
[[ltg:Roksts (raksteiba)]]
[[io:Skriburo]]
[[islv:SkriftRakstība]]
[[itmk:ScritturaПисмо]]
[[jaml:筆記ലിപി]]
[[ms:Sistem tulisan]]
[[ka:დამწერლობა]]
[[kabmzn:Tiraخط]]
[[kkne:Жазуलिपि]]
[[konl:쓰기Schrift]]
[[lann:ScripturaSkriftsystem]]
[[ltno:RašymasSkriftsystem]]
[[nrm:Manniéthe d'êcrithe]]
[[lv:Rakstīšana]]
[[nv:Saad bee alʼį́į́hni]]
[[mg:Soratra]]
[[oc:Sistèma d'escritura]]
[[mk:Пишување]]
[[pl:System pisma]]
[[ml:എഴുത്ത്]]
[[mspnb:Penulisanلپی]]
[[pt:Sistema de escrita]]
[[mwl:Scrita]]
[[ro:Sistem de scriere]]
[[nah:Āmatlalcāyōtl]]
[[ru:Письменность]]
[[nl:Schrijven]]
[[nnsa:Skriftलिपयः]]
[[nosh:SkrivingPismo (znakovi)]]
[[si:අක්ෂර ක්‍රම]]
[[oc:Escritura]]
[[simple:Writing system]]
[[pl:Pismo]]
[[sk:Písmo (jazykoveda)]]
[[pnb:لکھائی]]
[[ptsl:EscritaPisava]]
[[qusq:QillqaShkrimi]]
[[rosr:ScriereПисмо]]
[[sv:Skrift]]
[[ru:Письмо (письменность)]]
[[ta:எழுத்துமுறை]]
[[rue:Писаня]]
[[tg:Системаи навиштан]]
[[sah:Сурук]]
[[th:ระบบการเขียน]]
[[scn:Scrittura]]
[[scotr:ScrievinYazı sistemi]]
[[shtt:PisanjeЯзу]]
[[uk:Писемність]]
[[simple:Writing]]
[[slzh:Pisanje文字]]
[[zh-classical:文字]]
[[sr:Писање]]
[[zh-min-nan:Bûn-jī hē-thóng]]
[[su:Nulis]]
[[svzh-yue:Skrivkonst文字]]
[[sw:Maandishi]]
[[ta:எழுத்து]]
[[th:การเขียน]]
[[tl:Pagsusulat]]
[[tr:Yazı]]
[[uk:Письмо]]
[[ur:تحریر]]
[[vi:Chữ viết]]
[[wa:Sicrijhaedje]]
[[war:Panurat]]
[[yi:שרייבן]]
[[zh:寫作]]