'''ЛитиевойоннатаЛитиево-йонната батерия''' (с популярно съкращение ''Li-ion'') е вид [[акумулаторна батерия]], в която [[литий|литиеви]] [[йон]]и се придвижват между [[анод]]а и [[катод]]а. При зареждане йоните се придвижват в посока от анода към катода, а при разреждане — от катода към анода.
Литиевойонните батерии се използват често в потребителските електроуреди. Понастоящем те са един от най-популярните видове батерии при преносимите електронни устройства. Този вид батерии има най-високо съотношение енергия/маса, не страда от [[ефект на памет]] и бавно губи своя заряд, когато не се използва.
Трите основни функционални компонента на литиевойоннаталитиево-йонната батерия са анод, катод и [[електролит]], за направата на които могат да се използват различни материали. Най-популярният материал за анодакатода е [[графит]]а. За катоданод за разлика от първоначално използваният титаниев дисулфид (TiS<sub>2</sub>) сега се използват нови материали: [[слоести оксиди]] (напр. литиево-[[кобалт]]ов [[оксид]]); полианионни материали (напр. литиево-[[желязо|железен]] [[фосфат]]); или [[шпинел]] (напр. литиево-[[манган]]ов оксид). В зависимост от избраните материали за катод, анод и електролит [[напрежение]]то, [[капацитет]]ът, животът и безопасността на литиевойонните батерии могат да се изменят в широки граници.
ЛитиевойоннитеЛитиево-йонните батерии не трябва да се бъркат с [[литиева батерия|литиевите батерии]]. Основната разлика между двете е, че в литиевите батерии литият се използва като основен материал, докато в литиевойоннителитиево-йонните батерии той участва като прибавка към материала, от който е изработен анода.
